На предсрочните парламентарни избори през април 2026 г. ГЕРБ-СДС получи 13,38% от гласовете – най-слабият резултат в историята на партията
Две десетилетия... ГЕРБ означава власт, неразривно свързана с ролята на добре познатия ни многозначим, но добре познат образ на лидера си Бойко Борисов. Съществува цяло поколение, което разбира парламентаризма само чрез призмата на ГЕРБ, която печели избори, излъчва правителства и диктува политическия дневен ред. Сякаш ни бе показано, че точно това поколение реши, че е нужна промяна, прогресия.
Правителството на Росен Желязков бе гръмогласно свалено, но отломките от съставляващите го партии останаха по площадите. На някои от тях, като „Има такъв народ“ и партията столетница БСП, ядрата бяха претопени сред надеждите на хората за идващото ново. Но Бойковата партия – иначе победител миналата година – не би могла да изчезне толкова лесно. Тя ще търси своята трансформация и ще се вкопчи в своя начин да остане актуална, валидна и жива.
Но след такъв огромен отпор – как се продължава? Нека разгледаме поведението на партията около 50 дни след разтърсващата ѝ загуба от дългогодишния ѝ опонент – президента, а вече и премиер Румен Радев.
I. Шокът
На предсрочните парламентарни избори през април 2026 г. ГЕРБ-СДС получи 13,38% от гласовете – най-слабият резултат в историята на партията. За сравнение, през 2009 г., когато Бойко Борисов за първи път поведе формацията на парламентарни избори, ГЕРБ спечели близо 40% от вота и постави началото на политическо доминиране, продължило почти две десетилетия.
През годините партията неизменно беше първа политическа сила. Дори в условията на политическа нестабилност, служебни кабинети и поредица от избори тя успяваше да остане начело. До април 2026 година.
Първите дни след изборите не донесоха шумни вътрешнопартийни конфликти или искания за оставки. По-скоро започна процес на осмисляне на случилото се.
II. Гняв и разочарование
След първоначалния шок дойдоха и първите обяснения.
„Причината за по-лошия ни резултат са партньорствата, които нашите привърженици не одобриха. Затова получихме заслужено наказание. Българският гражданин ни отреди ролята на опозиция и ние ще я изпълняваме. Планираме да играем ролята на конструктивна опозиция“, заяви Томислав Дончев.
Самият лидер Бойко Борисов също направи необичайно откровена равносметка.
„Поздравявам Румен Радев за победата. Остави ни по-глупавите – ние и ПП-ДБ да се избием за второто място.“
Малко по-късно той добави и друго признание:
„Дружбата с БСП и ПП-ДБ ни отне 400 000 гласа.“
Думите им звучаха като признание, че компромисите, направени в името на управлението, са стрували скъпо на партията и са отблъснали част от традиционния ѝ електорат.
III. Пазаренето
В психологията третият етап често се свързва с въпроса: „Ами ако...“.
При ГЕРБ той също започна да се появява между редовете.
Ами ако не бяхме направили тези коалиции? Ами ако не бяхме влезли в партньорства, които собствените ни избиратели не приеха? Ами ако бяхме останали единствено в ролята на традиционната дясна партия?
Именно в този период Борисов направи и друго любопитно изказване:
„ГЕРБ има не един, а 20 лидери.“
На пръв поглед репликата изглеждаше като защита срещу въпросите дали ще подаде оставка. Погледната днес обаче, тя звучи и като подготовка за бъдеще, в което партията постепенно трябва да започне да разчита на нови лица. А разговорите за залеза на култовия образ на Борисов вече не изглеждат толкова немислими.
IV. Разделите
След анализите дойдоха действията.
Само дни след изборите бившият министър на правосъдието Георги Георгиев се отказа от депутатското си място, въпреки че беше избран за народен представител. Той обясни решението си с желанието да се върне към академичната си кариера, преподаването и адвокатската практика.
Малко по-късно Делян Добрев също се оттегли от Народното събрание.
„В политиката съм от 20 години. Дойде моментът ние, които сме толкова време в нея, да отстъпим място на младите“, заяви той.
Живко Тодоров също направи крачка назад от националното ръководство на партията, за да се концентрира върху работата си като кмет на Стара Загора.
Поотделно тези решения могат да бъдат обяснени с лични мотиви. Взети заедно обаче, те очертават процес, който трудно може да бъде пренебрегнат. За първи път от години част от най-разпознаваемите лица на ГЕРБ започнаха доброволно да освобождават място.
V. Събиране на редиците
След като призна причините за поражението и някои от знаковите ѝ лица направиха крачка назад, ГЕРБ постепенно започна да се връща към това, което години наред беше най-голямата ѝ сила – местната власт.
Вместо ежедневни парламентарни сблъсъци Бойко Борисов започна все по-често да обикаля страната и да разговаря с кметове, общински съветници и местни структури. Посланията също се промениха. Фокусът вече не беше върху това кой с кого управлява, а върху инфраструктурата, санирането, общинските бюджети и проектите по места.
При посещението си във Видин лидерът на ГЕРБ беше категоричен:
„Като партия сме тясно свързани с кметовете. Нашите избиратели живеят в тези градове.“
В същата среща той подчерта, че именно местните власти трябва да бъдат чути при бъдещите реформи, включително и по темата за съдебната система.
Не е случайно, че почти всяка публична изява на Борисов след изборите преминава през общините. Именно там ГЕРБ продължава да разполага с най-сериозната си организационна мрежа – десетки кметове и стотици общински съветници. Ако партията има здрава основа, тя изглежда се намира именно извън парламента.
VI. Ново начало?
След равносметката и прегрупирането ГЕРБ започна да изпраща и друг сигнал – че обновяването няма да се случва само чрез смяна на лица, а чрез подготовката на нови.
През последните месеци партията организира обучения и семинари в цялата страна, насочени към подготовката на бъдещи общински съветници, кметове, депутати и министри. По думите на Бойко Борисов целта е обновяването на структурите да стане чрез знания, подготовка и натрупване на експертиза, а не единствено чрез политически опит.
Така, едва два месеца след най-тежката изборна загуба в историята си, ГЕРБ вече изглежда прави опит не просто да анализира поражението, а да подготви следващото поколение свои политици.
И остава един въпрос, който доскоро звучеше немислимо – подготвя ли Бойко Борисов ГЕРБ за деня, в който вече няма да бъде нейният лидер?
