Настоява се за незабивни структурни реформи
Фискалният съвет на България излезе с остро предупреждение за сериозна опасност от навлизане в дългова спирала и засилване на лихвения натиск в своя официален анализ на бюджетната процедура за 2027 г., предава БТА.
Експертите алармират, че системното натрупване на дефицити създава притеснителна тенденция, като прогнозите сочат, че лихвените плащания на държавата ще нараснат главоломно и през 2028 г. ще достигнат 1,88 млрд. евро, което е около 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Този огромен разход ще изцеди фискалното пространство и ще отнеме ценен ресурс от жизненоважни обществени сектори като здравеопазване и образование. На фона на приближаващ период с възможност за рецесия, съветът настоява за затягане на коланите и спешни икономии, равняващи се на минимум 2% от БВП през 2027 г. и поне 1% от БВП за 2028 г. Тези консолидационни усилия са критично належащи, предвид факта, че Европейската комисия вече стартира процедура по свръхдефицит срещу България.
За постигане на балансирано бюджетно салдо Фискалният съвет настоява за незабавни структурни реформи в няколко ключови направления. На първо място се предлага промяна в осигурителния модел, при която съотношението на лично платените към поетите от бюджета осигурителни вноски за държавните служители да се повиши рязко до 40/60 през 2027 г., спрямо досегашните 20/80 през 2026 г. Целта е тези нива да се изравнят с практиката в частния сектор, като в реформата задължително трябва да се включат военните и полицаите.
Наред с това се препоръчва трайно преразглеждане на временно преустановените числови правила за заплати и пенсии, тъй като те засилват процикличността и помпат инфлацията, вместо да носят дългосрочен положителен фискален ефект.
В законодателен план експертите съветват да отпадне изключението от правилото за дела на разходите в Консолидираната фискална програма за европейските сметки и да се промени Закона за публичните финанси, тъй като текущата му рамка противоречи на икономическата логика да ограничава фискалната експанзия и макроикономическия натиск.
Сериозни промени се изискват и в управлението на държавния апарат, където се настоява за оптимизиране на разходите за персонал и дългосрочно преструктуриране на администрацията, което да свие чиновническия състав дори по-осезаемо от текущо планираното 10-процентово съкращение, съобразявайки се с демографската криза и намаляващото население.
По отношение на бюджета за Държавното обществено осигуряване, Фискалният съвет отправя сериозни критики към масовата уравниловка при размера на пенсиите. Според анализа това явление напълно разкъсва моралната и икономическа връзка между реалния принос на гражданите към осигурителната система и сумата, която те получават след края на трудовия си път.
Фискалният съвет на България настоява и за дълбока реформа в пенсионната система, като предлага мерки за стимулиране на втория и третия стълб и засилване на капиталово-покривния елемент при формирането на доходите на възрастните хора. Институцията изразява пълна подкрепа за плановете да се изравни осигурителното съотношение на магистратите и държавните служители с това в частния сектор. Тази стъпка се оценява като ключова за олекотяване на сериозния фискален товар, който в момента пада изцяло върху републиканския бюджет.
По отношение на парите за здравеопазване, експертите отправят сериозни критики към управлението на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В анализа се посочва, че постоянното и тенденциозно раздуване на разходите по основните пера на Касата не води до реално повишаване на качеството или ефективността на медицинските услуги за гражданите. Вместо това, този модел единствено задълбочава финансовата зависимост на институцията от все по-големи трансфери от държавния бюджет, с които се налага да се балансира дефицитното ѝ салдо.
За излизане от тази ситуация Фискалният съвет препоръчва разходите на НЗОК да започнат да се представят в ясен програмен формат, което ще гарантира много по-добра проследимост на публичните средства. Наред с това се настоява за пълно изсветляване на връзката между здравната политика, провеждана от Министерството на здравеопазването, и ролята на Здравната каса като основен платец на медицинските услуги в страната.
