Според информация на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ наводнението е свързано с изключително интензивен локален валеж, придружен от градушка
Река Шашка, определяна от Община Струмяни като воден обект с „изключително стихиен и пороен характер“, отново излезе от коритото си. Това се случи въпреки предприеманите през годините мерки за укрепване и почистване, както и реализираните европейски проекти за защита от наводнения.
На 24 август водите на Шашка и Злинска река се спускат към Струмяни, оставяйки след себе си сериозни поражения. Кал, огромни дървета, разрушени мостове и повредена инфраструктура показват силата на приливната вълна. В следващите дни започват разчистването и описването на щетите.
Според информация на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ наводнението е свързано с изключително интензивен локален валеж, придружен от градушка. За Струмяни обаче това не е единственият въпрос, тъй като рискът от Шашка е известен на институциите от години.
В официалната документация на Община Струмяни реката е описвана като воден обект с „изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения“. Архивите на общината показват, че още през 1992 г., след проливни дъждове, реката е излязла от коритото си, заляла е имоти и жилищни сгради, а водата е достигнала до Е-79 и железопътната гара.
Тогава започват и конкретните държавни инвестиции за ограничаване на риска.
От 202 хил. лв. до 682 метра подпорни стени
През август 2006 г. Постоянната комисия към Министерския съвет отпуска 202 000 лева на Община Струмяни за укрепване и почистване на река Шашка. Решението е публикувано в архивния общински вестник „Струмяни“ през септември същата година.
В последващ общински отчет е посочено, че по реализирания проект са изградени около 200 метра подпорни стени, а коритото на реката е почиствано периодично.
Това обаче не се оказва окончателно решение на проблема. Десет години по-късно Шашка отново става част от европейски проект, предвиждащ по-мащабна инфраструктурна намеса.
По проект CB006.1.12.175 „Защита на населението в общините Карбинци и Струмяни и предотвратяване на щетите от наводненията“, изпълнен в периода 2016–2018 г., е коригиран 340-метров участък от Шашка. По двата бряга са изградени общо 682 метра подпорни стени. Данните са отчетени от Община Струмяни при приключването на проекта и са посочени и в европейската база данни KEEP.
Така към 2018 г. вече е изградена конкретна инфраструктура, предназначена да намали риска за населението.
Осем години по-късно обаче реката отново достига до къщите.
Над 616 хил. евро по три проекта
Мерките за Шашка са само част от усилията за превенция на наводненията в община Струмяни. Между 2016 и 2021 г. общината участва в няколко трансгранични проекта, свързани с превенцията и защитата от наводнения.
В проектната документация и европейската база KEEP са посочени бюджети за общинското участие от €200 897,87 по проекта, включващ Шашка, €198 981,23 по проект за мерки по Цапаревска река и €216 986,14 по друг проект за защита от наводнения.
Общата стойност на тези бюджети е €616 865,24.
Важно е да се уточни, че това не са средства, изразходвани единствено за Шашка, нито всички са предназначени само за строителни дейности. Става дума за бюджетите, отнесени към Община Струмяни като партньор по три различни проекта, включващи различни дейности.
Сумата обаче показва мащаба на публичния ресурс, насочван през годините към управлението на риска от наводнения в общината.
Европейският проект, свързан с Шашка, не предвижда само изграждане на подпорни стени. В него са заложени и последващо наблюдение на състоянието на речните корита и редовното им почистване.
Именно тази част от проекта е особено важна при оценката на случилото се през август.
Какво се е променило след 2018 г.?
Кметът на Струмяни Емил Илиев заявява пред NOVA след бедствието, че корекцията на Шашка е извършена преди около осем години, а цялостното почистване на реката – приблизително преди две години.
Това е съществена информация, тъй като показва, че реката не е била оставена без поддръжка.
Въпросът тогава е какво е било състоянието на коритото при последното почистване и какво се е променило през следващите две години.
Един от възможните фактори е дървесината, която е била понесена от планината.
По думите на кмета водата е носила дървета с дължина между 10 и 15 метра, като някои от тях са били с диаметър около метър. Илиев посочва като възможни фактори пожарите през последните две години, дърводобива и непочистените сечища.
Това обаче остава хипотеза, а не окончателно експертно заключение.
Според същата информация специалисти са открили високо по течението място, където вероятно се е образувало заприщване. Ако дървесина, камъни и наноси са блокирали временно водата, а след това преградата се е разрушила, това би могло да обясни внезапния характер и силата на приливната вълна.
Какво точно се е случило трябва да бъде установено с експертен анализ.
Пожарите могат да променят риска
Изгорелите площи са важен фактор при оценката на риска от наводнения. След пожар растителността по склоновете е унищожена, което може да промени начина, по който водата се оттича при интензивни валежи. Заедно с водата могат да бъдат отнесени почва, камъни, клони и паднали дървета.
Това означава, че проект, разработен при едни характеристики на водосбора, може години по-късно да се изправи пред различна ситуация.
Затова след бедствието трябва да се установи не само колко е валяло, но и дали водосборът на Шашка е запазил характеристиките, при които са проектирани защитните съоръжения през 2016–2018 г.
Необходимо е да се изясни и дали е правена нова оценка на риска, кога е извършена и какви мерки са предприети преди август 2026 г.
Пет месеца преди бедствието държавата даде указания за речните корита
На 7 март 2026 г. Министерството на околната среда и водите изпраща указания до кметовете и съответните институции за предприемане на превантивни действия по речни корита, дерета и проблемни територии заради риска от наводнения.
Това само по себе си не доказва пропуск в Струмяни и от публичните материали не може да се заключи, че Шашка не е била проверявана.
След бедствието обаче възниква конкретният въпрос дали е извършена проверка на реката след тези указания и какви са били резултатите от нея.
Ако е имало проверка, би трябвало да съществуват протокол, предписания и информация за отговорните институции и изпълнението на мерките.
Държавата говори за „проблеми и слабости“
След посещението си в Струмяни на 28 август премиерът Румен Радев заявява, че проверките на Министерството на околната среда и Министерството на земеделието са показали „редица проблеми и слабости“. Сред посочените теми са състоянието и почистването на речните корита, както и наличието на изгнила и изгоряла дървесина.
Това изказване не доказва нарушение при изпълнението на проекта за Шашка и не означава, че средствата по него са били неправомерно изразходвани.
То обаче показва, че след бедствието държавата разглежда не само екстремния валеж, но и състоянието на територията и превенцията като част от факторите, които трябва да бъдат изяснени.
Какъв е бил проектният риск и какво се случи през 2026 г.?
За да стане ясно защо защитата не е успяла да предотврати пораженията, трябва да бъдат сравнени проектните параметри с реалните характеристики на наводнението.
При какъв воден обем са оразмерени 340-те метра коригирано корито?
Каква водна вълна са могли да поемат 682-та метра подпорни стени?
Какъв е бил реалният отток на 24 август?
Надхвърлил ли е той проектния капацитет и ако да – с колко?
Ако не го е надхвърлил, защо са настъпили толкова сериозни поражения?
Отговорите на тези въпроси са по-важни от предварителното посочване на виновник.
Възможно е екстремният валеж да е надхвърлил възможностите на съоръженията. Възможно е огромното количество дървесина да е допринесло за формирането на допълнителна приливна вълна. Възможно е мостове или други стеснения да са усилили локално наводнението. Възможно е и комбинация от тези фактори да е довела до пораженията.
Всяка от тези версии обаче може да бъде проверена с необходимите експертизи и данни.
Истинският въпрос е какво е направено между две бедствия
Историята на Шашка показва колко сложен може да бъде проблемът с управлението на природния риск. Между две бедствия се изгражда инфраструктура, извършва се почистване и се планират превантивни мерки, но рискът сам по себе си може да се променя.
През 2006 г. държавата отпуска 202 хил. лева за укрепване и почистване.
През 2016–2018 г. европейски проект коригира 340 метра от коритото и изгражда 682 метра подпорни стени.
Следват и други проекти за превенция на наводненията.
Предвидено е последващо наблюдение.
А през август 2026 г. Шашка отново излиза от коритото си.
Това не доказва, че направеното е било безсмислено, нито че някой е нарушил закона.
Но е достатъчно основание да се провери дали защитната инфраструктура е била поддържана според изискванията, дали проектните параметри са отговаряли на реалния риск и дали промените във водосбора са били отчетени своевременно.
Ако проектът е предвиждал редовно наблюдение и почистване, важно е да стане ясно как е изпълнявана тази част от него и какви документи удостоверяват това.
Шашка няма да чака следващия анализ. След всяко наводнение идват разчистването, описването на щетите и обещанията за възстановяване. Същинската проверка обаче започва с въпроса какво трябва да бъде променено, за да не се повтори същото.
В Струмяни този въпрос е особено важен, защото рискът е известен от десетилетия, в него са инвестирани значителни публични средства, а въпреки това през август 2026 г. реката отново причинява сериозни щети.
Отговорът вероятно няма да се крие в една-единствена причина – нито само в дъжда, нито само в дърветата, нито само в подпорните стени.
Необходимо е да бъде разгледана цялата система – от състоянието на водосбора и последствията от пожарите, през поддръжката на речните корита и защитната инфраструктура, до проектните параметри на съоръженията и реалната водна вълна от 24 август.
Именно това е въпросът, на който институциите трябва да дадат ясен отговор пред хората от Струмяни.
