Спор за литературата в училище: петиция срещу чуждестранните произведения в началните класове
Предлага се ограничаване на програмата до български произведения
От средата на месеца онлайн петиция се разпространява в интернет, настоявайки в началния етап на обучение в часовете по литература да се изучават единствено български произведения.
Инициаторите настояват за премахване на чуждестранните произведения от програмата за 1-5 клас, както и на британска и американска литература за 1-3 клас.
"В учебната програма от 1-ви до 3-ти клас са включени общо 35 произведения от чуждестранни автори, като част от този брой са преповтарящите се из различните издателства произведения. Преобладаващата част от тях - 23 броя - са британски. Останалата част от списъка включва еврейски, украински, ромски, френски, шведски, италиански, турски, китайски и американски произведения. В продължение на няколко години в читанките от първи до трети клас се учи чуждестранна литература! Къде останаха българските стойностни произведения? С каква цел се учи чуждестранна литература от толкова малки деца?", този въпрос отправят недоволните граждани.
Авторите на петицията изразяват категорична позиция, като подчертават: „В най-важните години за оформянето на детското съзнание (от 1-ви до 5-ти клас), нашите деца имат нужда от здрава връзка със своите корени. Вярваме, че в този период фокусът трябва да бъде изцяло върху богатото българско литературно наследство, фолклор и история“.
Според тях подобни промени биха довели до укрепване на националното самосъзнание, като децата първо опознаят родните класици и герои; до съхраняване на чистотата на българския език, тъй като родната литература се приема за най-добрия учител по грамотност и богат речников запас; както и до запазване на традициите.
Според авторите подобни промени биха довели до укрепване на националното самосъзнание, ако децата най-напред се запознаят с родните класици и герои; същевременно би се съхранила чистотата на българския език, тъй като родната литература се разглежда като най-добрия учител по грамотност и богат речников запас, както и биха се запазили традициите.
Скептично отношение към идеята изразяват образователни експерти.
Преводачът и обществен активист Ирина Манушева, споделяйки информация за инициативата, пише: „Най-висша степен на цивилизованост, пише Гьоте в началото на XIX век, се достига в идеята за универсалност и готовността на хората "да сложат всички чуждестранни литератури на равна нога със собствената национална литература." Междувременно България, XXI век:“.
