Не бива да се подценява руската армия, смята той
Как кадровите промени в правителството на президента Володимир Зеленски ще повлияят на развитието на войната в Украйна, както и решенията на "Коалицията на желаещите" за изграждане на европейска противоракетна отбрана, коментира пред БНР Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната на България.
Проф. Тагарев започва анализа си от решението на президента Зеленски да смени министъра на отбраната – ход, който според него има дълбоки последици за украинската армия. Той подчертава, че макар официално да не се говори за това, хората на подобни позиции "се изхабяват в тези тежки условия" и често работят много по-дълго от формалния си мандат. Но истинската причина за смяната, казва Тагарев, е напрежението между министъра Федоров и главнокомандващия Сирски:
"Първоначално това беше спекулация, но Зеленски го призна пред депутати от "Слуга на народа". Изглежда, че е взел страната на Сирски."
Тагарев отбелязва и друга хипотеза, която се обсъжда в Киев – че смяната може да е част от по-широка операция, която да позволи на Зеленски да освободи и други висши офицери, ако се наложи. "Няма как да го знаем", казва Тагарев, но подчертава, че напрежението е факт и че публичното му излизане "не е в полза на Украйна", особено след като руските Z-блогъри реагират с открито задоволство.
Защо смяната на Федоров е толкова чувствителна тема
Проф. Тагарев подчертава, че интересът към освобождаването на Федоров е необичайно голям, защото той е една от най-видимите и успешни фигури в украинското управление.
"Той стои много добре публично", казва Тагарев и припомня, че Федоров не само е ускорил иновациите в армията, но е създал механизми за бързо въвеждане на нови разработки, основани на реални данни от бойното поле. "И преди него министрите са опитвали такива ходове, но той беше много успешен", добавя. Федоров е дал няколко публични заявки при встъпването си в длъжност и "на практика всичко изпълни". Именно затова реакцията към неговото освобождаване е толкова силна – както вътре в Украйна, така и сред западните партньори, които го възприемат като двигател на модернизацията.
Тагарев отбелязва, че според последните информации депутатите не са съгласували желанието на Зеленски, а за изпълняващ длъжността е назначен бивш високопоставен офицер от службата за сигурност, за когото се смята, че е "мозъкът" зад операцията "Паяжина", довела до унищожаването на стратегически бомбардировачи в Сибир.
Конфликтът между Федоров и Сирски и сблъсъкът на две философии
Проф. Тагарев обяснява, че напрежението между Федоров и главнокомандващия Сирски не е просто личен конфликт, а сблъсък между две различни философии за водене на война. Според него Сирски и част от висшето военно ръководство настояват за повече традиционни въоръжения – системи, които армията познава от десетилетия и които се вписват в класическия модел на Съветската школа. Федоров, обратно, е изградил система, която следи в реално време ефективността на новите изделия и дава приоритет на онези, които доказано работят на фронта.
"Тези, които са по-ефективни, получават приоритет", казва Тагарев и подчертава, че Федоров е създал конкурентна среда между производителите, осигурил е авансово финансиране и е отворил път за бързо внедряване на иновации. Това неизбежно е засегнало интересите на традиционната отбранителна индустрия и на политически кръгове, които я подкрепят.
"Има дълбоки интереси… и това е една от причините", казва Тагарев. Според него Федоров е стигнал дотам да говори изключително директно пред депутати: "Айде, вие нямате ли топки? Кога ще поискате да разберете какво се случва реално на фронта?" – реплика, която ясно показва колко остър е бил сблъсъкът между двете визии за войната.
Успехите на Украйна при Федоров: удари в дълбочина и блокадата на Крим
Проф. Тагарев подчертава, че по времето на Федоров Украйна е постигнала най-видимите си успехи в дълбочинните удари срещу руска инфраструктура – успехи, които, според него, са пряко свързани с модернизацията, цифровизацията и новите оперативни подходи, въведени от Федоров.
"Това са най-впечатляващите удари в дълбочина", казва Тагарев и припомня атаката срещу най-голямата рафинерия в Омск: "Украинците удариха най-голямата рафинерия в Омск… дроновете са летели 3000 км".
Военният експерт уточнява, че Омск е "по на изток от Астана", което показва колко далеч навътре в Сибир достига украинският капацитет. Тагарев изброява и други удари – в Тюмен, в европейската част на Русия, както и последователните атаки срещу логистичните маршрути към Крим. "Успяха да наложат блокада на Кримския полуостров", казва той и описва последствията: липса на бензин, прекъсвания на електричеството, спиране на корабоплаването през Азовско море и блокиране на Донския канал. Според проф. Тагарев тези резултати са кумулативни и "се появиха по времето на Федоров", като част от новата асиметрична стратегия, която той е подкрепял и развивал.
Украйна и технологичната надпревара: дронове, ракети, планиращи бомби
Проф. Тагарев обяснява, че технологичната надпревара между Русия и Украйна е непрекъснат процес, в който всяка страна постоянно адаптира тактиката си. "Това е непрекъснат процес. От самото начало на войната тези системи, във вида, в който се използваха в началото, вече не се използват", казва той.
Според него украинците са успели да изравнят нивото на Русия в дроновете, а в планиращите бомби дори имат предимство. В същото време Русия запазва силни позиции в балистичните ракети и в количеството крилати ракети, с които разполага.
Тагарев подчертава, че не бива да се подценява Руската армия: "Грешно е. Не трябва да бъдат подценявани. Те умеят да воюват – казват дори украинските войници." Той отбелязва, че руснаците се приспособяват към технологичните развития и че всяко ново украинско средство работи известно време, след което Русия намира противодействие – и процесът започва отначало. В този контекст Тагарев споменава и френската инициатива за лицензиране на производство на ракети "Скалп" в Украйна, което може да промени баланса, но изисква време: "А колко време отнема, за да започне това производство, така че да покрие, да помогне?" – пита той, подчертавайки, че подобни проекти са стратегически, но не дават мигновен резултат.
Технологичният скок: изкуствен интелект, Palantir, цифровизация
Проф. Тагарев описва Федоров като човек, който идва от IT сферата и носи в отбраната логика на цифровизация и изкуствен интелект: "Федоров има огромна заслуга – затова те казват "държавата в телефона си". Просто от телефона си един украински гражданин днес може да ползва толкова услуги, колкото в други европейски страни не се наблюдава"
Той подчертава, че това не е просто "технология", а преосмисляне на начина, по който работи администрацията и армията: "Тук не е въпрос на технология или естонския модел… той иска преосмисляне на начина, по който работи цялата администрация. Определено Федоров е много силен там… и неговите знания и опит са полезни за усъвършенстване на начина, по който се управлява армията и бойните действия."
И именно този профил обяснява защо една от водещите компании в света за системи с изкуствен интелект – Palantir – веднага го е поканила: "Твърди се вече, че Palantir веднага са го поканили да започне работа на високо ниво за тях. Palantir… те са една от фирмите най-напред със системи с изкуствен интелект не само за обработка на изображения, но и за цялостно управление. Дори НАТО внедрява една тяхна система."
Тагарев добавя, че това би било "супер" – защото показва как опитът от войната и управлението на отбраната се пренася директно в най-високото ниво на технологичните компании, които работят с НАТО и с държави от Запада.
Украйна и производството на ракети: кооперативни модели и европейско участие
Проф. Тагарев обяснява, че бъдещото производство на ракети в Украйна не може да започне "от нулата", защото това би отнело години. Според него реалистичният сценарий е кооперативно производство с участието на европейски държави, които вече имат опит с подобни системи. "Тук предполагаме, че има някакво кооперативно производство – ще има френско участие, италианско участие, които така или иначе участват в "Скалп", казва той и припомня, че ракетата има и британски вариант, свързан със "Storm Shadow". Тагарев подчертава, че подобни проекти винаги привличат интерес от страни, които "разбират интереса си, изследват интереса си и си търсят мястото".
Той дава пример с думите на Доналд Тръмп, който в Анкара обявява намерение да даде лиценз за производство на "Patriot" – и реакцията на Полша, която веднага заявява желание да участва. "И ние трябва да сме там", казва Тагарев и добавя, че позицията на България е напълно разбираема, но страната ни е "малко уникална" с това, че не участва в тези формати, въпреки че е член на ЕС и НАТО.
Коалицията на желаещите: Париж, Анкара, Б-9 (Букурещката деветка)
Проф. Тагарев разказва подробно за участието си в първата среща на т.нар. "Коалиция на желаещите" в Париж – формат, който обединява европейски държави, готови да поемат конкретни ангажименти към сигурността на Украйна. "Аз представлявах България", казва той и обяснява, че целта на формата е да се обсъдят принципни положения, които всички страни приемат: че Украйна е жертва на агресия, че сигурността на Украйна е ключова за сигурността на Европа и че европейските държави трябва да бъдат готови да действат координирано при бъдещо спиране на огъня.
Тагарев подчертава, че това не е абстрактна дискусия, а подготовка за реални действия: "Не можеш да чакаш да бъде сключено споразумение и тогава да мислиш какво би пратил. Плановете се правят предварително." Той обяснява, че коалицията работи и по дипломатическата част – участие в преговорния процес, търсене на дипломатическо решение и подготовка за траен мир, когато огънят бъде спрян. Според него това е форматът, в който се вземат конкретните решения с практическо измерение, а България рискува да остане извън него.
Българската "уникалност" и рискът да се откроим като Орбан
Проф. Тагарев коментира, че България се оказва "уникална" сред страните от ЕС и НАТО, защото отказва участие в ключови отбранителни формати, в които всички останали държави активно търсят мястото си. "Ние сме малко уникални с това… даже май изцяло сме уникални", казва той и подчертава, че тази "уникалност" не е комплимент, а предупреждение. Тагарев прави паралел с Унгария и Виктор Орбан: "Да се откроим по начина, по който се открояваше Орбан." Той припомня как Унгария е стигнала до замразяване на европейските средства заради действията на Орбан – намеса в съдебната система, проблеми с върховенството на закона, ограничения върху медиите. Според него България рискува да повтори този сценарий: "Една такава уникалност може да ни вкара в ситуация, в която ще гледаме Северна Македония и Албания отзад."
Бившият министър на отбраната предупреждава, че изолацията от европейските формати не е символ на независимост, а на стратегическа самозатвореност, която може да има тежки последици.
България извън форматите, в които се вземат реалните решения
Проф. Тагарев е категоричен, че България не участва там, където се вземат реалните решения за отбранителни проекти и за бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Той подчертава, че общите решения в ЕС и НАТО са важни, но те са "политики", докато конкретната реализация става чрез проекти, в които държавите се включват доброволно. "Не е вярно, че сме в другите формати", казва Тагарев и обяснява, че когато десет страни се съберат, за да разработят нова ракета заедно с Украйна, България просто не е там. "Ще съберем 10 страни, ще направим нова ракета заедно с Украйна… и нас ни няма там." Според него това е пряко следствие от позицията на премиера Радев, който "ни вади от форматите, в които се вземат конкретните решения с практическо измерение". Тагарев е категоричен: "Ние в момента сме извадени от всякъде." Той предупреждава, че подобна изолация не е символ на независима политика, а на отказ от участие в процеси, които определят бъдещето на европейската отбрана.
"Излизането от този формат означава излизане от европейския консенсус. В Европа има консенсус, че сигурността на Украйна е еквивалентна на несигурността на Европа."
Националният интерес
"Трябва да се дефинира какво означава национален интерес. Според мен и според много други, Радев върви срещу българския национален интерес – упорито и с бързи крачки", смята проф. Тагарев.
