ТАРАЛЕЖ попита AI за изборите в неделя - разминаване в социология, социални мрежи и нагласи

17 април 2026, 21:39
Таралеж ВВ
София

Какво не казват на социолозите жителите от малките райони

Попитахме AI каква е неговата прогноза за изборите на 19 април на база социални мрежи. Ето какво ни отговори:

Анализът на електоралните нагласи в социалните мрежи в навечерието на изборите на 19 април 2026 г. често показва различна картина от „официалната“ социология, защото там се измерва не просто намерението за гласуване, а емоционална активност и мобилизационен потенциал.

Ето как изглежда ситуацията в цифровото пространство:

1. „Прогресивна България“: Феноменът на мрежовата трансформация .

Проектът на Румен Радев показва изключително висока активност, но тя е специфична.

Механизмът: Анализи на платформи като „Свободна Европа“ показват, че „Прогресивна България“ успя да „превземе“ огромни мрежи от групи, които преди това бяха фокусирани върху антиваксърството, подкрепата за Русия или протестите срещу еврото.

Най-големите групи като „Подкрепа за президента Румен Радев“ вече надхвърлят 87 000 членове и създават стотици публикации дневно.

ТикТок присъствие : Формацията залага на кратки, силно патриотични клипове с „държавнически“ тон, които се споделят масово от по-възрастното и средното поколение (т.нар. „Фейсбук поколение“).

2. „Възраждане“: ТикТок господство, но с таван.

Въпреки това, че социологията им дава лек спад (около 7-8%), в социалните мрежи те изглеждат много по-големи.

Алгоритмична доминация : Костадин Костадинов остава лидер по гледаемост в TikTok. Те използват „лайв“ стриймове, които създават усещане за общност. Проблемът: Ефектът на „ехо стаята“. Те достигат до огромна аудитория, но тя е силно радикализирана и капсулирана.

Социалните мрежи показват, че „Възраждане“ губи периферията си именно в полза на Радев, тъй като неговият проект изглежда по-„избираем“ и умерен .

3. ПП-ДБ: Дигитална умора

В социалните мрежи подкрепата за ПП-ДБ е в най-ниската си точка . Негативен Сантимент: Коментаторите под тези публикации са преобладаващо критични, дори в страници, които обикновено са подкрепени.

Липса на нови лица: Докато Радев и Костадинов използват нови визуални формати, ПП-ДБ разчитат на по-традиционни политически послания, които в момента не успяват да „пробият“ алгоритмите.

4. ГЕРБ: Дисциплинираният дигитален апарат ГЕРБ нямат „вирусно“ общество, но имат най-добре организираната мрежа от локални страници. Тяхната сила в социалните мрежи не е в емоцията, а в структурата – хиляди коментари и споделяния от реални членове на партията, която създава усещане за присъствие във всяко населено място.

Анализ на „Скрития вот“ (Тихата подкрепа)

Ако съдим по социалните мрежи, а не по агенциите, може да се използват следните изводи: Радев има огромен „скрит“ потенциал сред хората, които не вдигат телефона на социолозите, но активно споделят негови цитати в затворени групи.

„Възраждане“ вероятно ще надскочи социологията, както винаги се случва, благодарение на агресивната си онлайн мобилизация през последните 48 часа.

Избирателната активност в мрежата изглежда по-висока от очакваната, което обикновено облагодетелства нови и по-радикални проекти за сметка на „системните“ партии.

Прогноза: Социалните мрежи подсказват, че разликата между Радев и ГЕРБ в деня на вота може да бъде дори по-голяма от предвидените 12-13% , ако „цифровата вълна“ се превключи в реални бюлетини.

Защо процентите в социалните мрежи „лъжат“ (или казват истината)?

Ефектът на „Скрития поддръжник“ (за Радев) :

Социолозите трудно достигат до хора в малките населени места, които не искат да афишират пристрастия по телефона. В мрежите обаче тези хора са хиперактивни. Това може да вдигне резултата на „Прогресивна България“ до 35%, което би било безпрецедентно за новата партия.

Алгоритъмът на Костадинов: Ако гледаме само ТикТок, „Възраждане“ би трябвало да е първа политическа сила. Социалните мрежи обаче създават „ехо стая“ – те показват съдържанието само на тези, които вече го харесват. Затова реалният им резултат ще е по-висок от социологията, но далеч от първото място.

Опасността за ПП-ДБ: В социалните мрежи липсва ентусиазираната „инфлуенсърска“ подкрепа, която ги изстреля в началото. Това е сигнал, че младите градски хора може просто да не отидат да гласуват, което ще смъкне процента им.

Какво означава това за новия парламент? Ако тази прогноза се сбъдне, Румен Радев ще има около 90–95 депутати. Това е твърде малко за самостоятелно управление (нужни са 121), но му дава огромна власт да диктува условията.

Най-интересният въпрос за 20 април ще бъде: Ще успеят ли „Възраждане“ и МЕЧ (които доминират онлайн) да се коалират с Радев, за да направят „Суверенистичен блок“, или Радев ще избере „европейската фасада“ с ПП-ДБ?

Прогнозите в социалните мрежи (TikTok, Фейсбук и затворените групи) често са индикатор за мобилизацията в последния момент.

Когато съпоставим данните на агенциите (като „Тренд“ и „Маркет ЛИНКС“) с дигиталната активност, се очертава интересна картина за вота на 19 април 2026 г.

Ето моята прогноза, базирана на „дигиталния сантимент“ и традиционната социология: Прогнозна таблица за вота на 19 април: