Темата за децата и демографската картина у нас е във фокуса на „Числата на седмицата”, предава НОВА. Колко често българските семейства решават да имат дете, къде се нарежда страната ни спрямо останалите европейски държави, колко деца се раждат у нас през последните години и колко големи са домакинствата, в които живеем.

Отдавна вече не е новина, че в България се раждат все по-малко деца, особено след като като основна причина за намаляващото население започна да се посочва не ниската раждаемост, а високата смъртност. През последните няколко години тази тенденция се затвърди още повече, след като броят на българите, завръщащи се в страната, надхвърли този на напускащите я.

През 2025 г. в България са родени точно 50 241 деца. Сравнението с предходни години показва, че това са с 15 хиляди по-малко спрямо родените преди десетилетие и с 20 хиляди по-малко в сравнение с тези преди 20-30 години. За известен период след началото на прехода броят им остава почти без промяна. Ако се върнем 40 години назад, новородените у нас са били повече от два пъти повече. През 1975 г., преди половин век, в страната са се родили над 135 хиляди деца.

Средно едно от всеки четири домакинства в Европа има деца. Най-голям е делът на семействата с деца в Словакия – над 35%, следвана от Ирландия. Най-малко са те в Германия, Литва и Финландия, където са под 20%. По този показател българските домакинства представляват абсолютна представителна извадка за Европа, тъй като делът им е равен на общоевропейския.

Темата за раждаемостта през последните години неизменно включва и децата, родени от майки емигрантки в Европейския съюз. По данни на Евростат, към момента всяко четвърто новородено попада именно в тази категория.

Разликите между отделните държави обаче са значителни. Докато в Люксембург - малка страна с висок жизнен стандарт - близо 70% от новородените са деца на майки емигрантки, в Германия и Испания този дял обхваща приблизително всяко трето бебе. В Италия процентът е 22, а в България и Словакия подобни случаи са едва около 2% от всички новородени.

Българските семейства отглеждат деца с честота, сходна с тази в останалите европейски държави, но въпросът е колко са те. Най-често у нас семействата имат по едно дете. Докато средно в Европейския съюз около половината семейства са с едно дете, а останалите - с две или повече, в България, Португалия и Малта този модел се среща в 60% от случаите, което нарежда трите държави сред първите по този показател.

В една трета от българските домакинства с деца те са две, а многодетните семейства - с три или повече деца - са едва 5%. Най-висок е делът на семействата с повече деца в северните части на Европа, като сред водещите държави са Швеция, Нидерландия и Ирландия.

Все по-разпространени в Европейския съюз стават едночленните домакинства, които вече съставляват 37% от всички. В тази група попадат както възрастни хора, останали без партньор, така и млади хора, живеещи сами. Увеличава се и делът на двойките без деца, които вече са 24%. На този фон всички останали типове домакинства отбелязват спад - както семействата, в които един родител отглежда деца, така и най-разпространеният досега модел - двойките с деца. Поне към момента тенденцията показва, че децата се отглеждат все по-рядко.