Нужно е промените в законите да са в контекста на обществото, призова тя
"Пак гледаме на промените в Изборния кодекс на парче, пак се извършват в един спешен порядък". Това заяви пред БНР Ваня Нушева - преподавател по избирателни системи и изборна администрация в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Тя напомни промяната в правилника за работата на Народното събрание, която се отнася до сроковете за внасяне и за разглеждане на законопроекти:
"Беше изключително силно критикуван този кратък срок. Видяхме, че сега берем резултатите от тази промяна в правилника на Народното събрание. Законопроектът на водещата, на най-голямата политическа партия, беше внесен в предходния ден - на 7 юли в 17:14 часа. На следващия ден - вече е разглеждан. Така не трябва да се постъпва тогава, когато се разглеждат закони, особено закони, в които е ангажиран много голям политически интерес, много голяма обществена енергия и трябва да бъдат внимателно обсъждани", обясни изборният специалист
Според нея в Изборния кодекс трябва да се направят две неща спешно с оглед правата на избирателите: "Връщането на пълната функционалност на машините и обучително звено - една нова разпоредба в Изборния кодекс, която обаче е насочена отново към това да бъдат до определена степен запълнени дефицитите в работата на секционните избирателни комисии. Третият елемент е връщане на броя на секциите извън Европейския съюз - там, където е възможно, където има подадени заявления, където на исторически принцип са гласували повече от 100 избиратели".
По думите ѝ трябва да си даваме сметка какъв е контекстът, когато се правят промени в изборното законодателство или в други закони.
"От една страна има аргументи, които могат да се насочат в подкрепа на това експерти, служители, с които разполага МВР в сферата на киберсигурността, да бъдат ангажирани. От друга страна обаче в България има достатъчно натрупана практика през годините, при която виждаме, че служители от МВР някак си се оказва, че са включени в различни скандали с политически привкус", коментира Нушева.
Относно идеята за обучително звено, което да подготвя изборна администрация тя каза, че са дефинирани по-ясни правомощия на председателя на ЦИК. "На практика това, което се вижда, е един опит за централизирано управление на ЦИК. Когато става въпрос за Централната избирателна комисия, не трябва да забравяме, че тя е колективен орган на управление на изборния процес. Освен това нейните представители са номинирани от различните политически партии. Това, което виждаме в едно от предложенията, е, че председателят на ЦИК разпределя работата между членовете. Очевидно трябва да бъде дадена повече информация. Трябва да бъде дадена повече аргументация за тази разпоредба", отбеляза експертът.
Според нея е изненадващо предложението, свързано със социологията. По думите ѝ то не се вписва в контекста на проблема, посочен от КС: "Ако разглеждаме ролята на социалните мрежи и всички тези информационни канали и платформи за споделяне на информация, всъщност по-големият въпрос, който стои на вниманието на всички ни, е как се провежда предизборната кампания там - регулирана ли е, тя изобщо не е регулирана в българското законодателство. Финансирането на този тип предизборни прояви изобщо не стои на вниманието на нашия законодател. Това са по-актуалните проблеми. Възниква въпросът защо точно сега е изключително важно да бъде създадена такава регламентация и да бъдат увеличени многократно глобите. Мисля, че притеснението от обявяване на социологически данни в рамките на изборния ден е нещото, което мотивира вносителите".
По думите ѝ е много важно вносителите да аргументират предложенията. За нея това са предложения на парче. Нушева подчерта, че в българското общество има голямо разделение между привърженици и противници на машинното гласуване. Според нея докато има голяма степен на недоверие към тази технология, е добре да имаме предохранителни мерки.
