Върховният административен съд (ВАС) отказа да спре изпълнението на решението, с което на 18 февруари 2026 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) наказа Владимир Николов с освобождаване от поста на окръжен прокурор на Плевен. Информацията е на правния сайт "Лекс.бг".

Според колегията той е извършил серия от дисциплинарни нарушения. Предложението за образуване на дисциплинарка беше на тогавашния и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който поиска освобождаването на Николов като шеф на ОП-Плевен за неизпълнение на служебни задължения и за неосъществен контрол по спазването на сроковете по досъдебни производства и преписки.

Нарушенията са били установени при планирана тематична ревизия на работата по организацията, ръководството и контрола на дейността на Окръжна прокуратура-Плевен, обхващаща периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2024 г. и извършена от Инспектората на Върховната касационна прокуратура.

Владимир Николов обжалва незабавно наложеното му наказание, но тъй като по закон (чл. 323, ал. 2 ЗСВ) жалбата не спира изпълнението, той го поиска изрично от съда.

Административнопроцесуалният кодекс (АПК) – чл. 166, предвижда, че „изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“ и „ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“.

Съставът на ВАС се разделил във виждането дали искането на Владимир Николов изпълнява на тези изисквания на АПК. Мнозинството приема, че той нито е доказал значителни или труднопоправими вреди, които ще претърпи от свалянето му от ръководна длъжност, нито е посочил нови обстоятелства.

В определението си ВАС резюмира изложените от Николов аргументи за спирането по следния начин: „Твърди се, че ще се търпят трудно поправими вреди изразяващи се в цел да се отслаби ръководството на Прокуратурата в област Плевен, както и осуетена и затруднена борбата срещу изборните престъпления. Твърди, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни щети върху цялостния климат в съдебната система и застрашава обществения и публичен интерес прокурорите в Р.България да са независими при изпълнение на функциите си. Сочи настъпване и на икономическа вреда от лишаването му от получаваното по-високо възнаграждение като административен ръководител, което ще се отрази негативно в материално отношение за издръжка на семейството му, в което съпругата му страда от онкологично заболяване с определен 75% ТНР от ТЕЛК. В тази връзка бил необходим значителен финансов ресурс за възстановяването и, както и за отглеждането на двете им деца“.

Преди да се произнесе по основателността на искането на бившия окръжен прокурор на Плевен, ВАС подчертава, че по закон значителните или трудно поправимите вреди, които могат да обосноват спиране на изпълнението, трябва да са лично за оспорващия.

И заявява: „Съображенията, че с наложеното дисциплинарно наказание и допуснатото предварително изпълнение се цели да се отслаби ръководството на Прокуратурата в област Плевен, както и да се осуети и затрудни борбата срещу изборните престъпления, ще доведе до значителни щети върху цялостния климат в съдебната система и застраши обществения и публичен интерес прокурорите в Р. България да са независими при изпълнение на функциите си, не могат да бъдат възприети като твърдения за вреди които оспорващия би понесъл.

Несъмнено в интерес на обществото е да се гарантира успешна борба с престъпността и независимост на съдебната система, но този обществен интерес на може да се дефинира като вреди за конкретна личност, дори и осъществявала функции като административен ръководител на орган на съдебна власт. Защитата на този интерес е възложена на органите на държавна власт и в частност на прокурор, съгласно чл.16 от АПК, но нормата на чл.166 ал.2 от АПК е ясна и защитимия интерес съгласно този текст от закона следва да касае евентуална значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, а не на обществото като цяло“.

Мнозинството в състава допълва, че окръжната прокуратура в Плевен има и.ф. ръководител, а ВСС е открил процедура за избор на нов титуляр на поста.

В определението се подчертава, че несъмнено налагането на дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител“ влече неблагоприятни последици за магистрата. Съдът посочва, че то се отразява на неговия обществен престиж, засяга и имуществената му сфера.

„Това обаче са естествени и обичайни последици, свързани с характера на издадения административен акт, а не някакви извънредни значителни или труднопоправими вреди“, заявява ВАС.

И напомня, че Владимир Николов е прокурор и получава заплата, а лишаването му от по-високото възнаграждение като шеф не може да се приеме за значителна или труднопроправима вреда. „Евентуални настъпили имуществени или неимуществени вреди подлежат на обезщетяване по общия ред“, посочва съдът.

След това ВАС се спира на другото изискване по АПК – да са налице нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорения акт. „В случая твърдените вреди от изпълнението на акта не се базират на нови обстоятелства, настъпили след налагането на дисциплинарното наказание“, констатират съдиите.

Както стана ясно един от членовете на съдебния състав отхвърля мотивите на мнозинството в него. В особено мнение съдия Юлия Тодорова обосновава виждането, че предварителното изпълнение на решението на Прокурорската колегия е следвало да бъде спряно. За разлика от мнозинството в състава, тя приема, че на Владимир Николов е нанесена значителна и труднопоправима вреда. Това, според съдия Тодорова е станало, с автоматичното изпълнение на дисциплинарното наказание, в неговия случай – с незабавното му сваляне от ръководна длъжност.

За да обоснове извода си, че е засегната независимостта на Владимир Николов, Тодорова стъпва на практиката на Европейския съд по правата на човека и най-вече на делото на съдия Мирослава Тодорова, която беше уволнена, докато беше председател на Съюза на съдиите. Диспциплинарката срещу Владимир Николов пък започна, докато беше председател на Асоциацията на прокурорите.

В решението си ЕСПЧ прие, отчитайки качеството на Мирослава Тодорова като председател на Съюза на съдиите, че наложеното ѝ дисциплинарно наказание „отстраняване от длъжност“ и предварителното му изпълнение, са имали възпиращ ефект, както върху нея, така и върху другите съдии, обезкуражавайки ги да изразяват критични становища срещу ВСС или като цяло относно въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт.

„От цялостния анализ на мотивите на решението „М. Т. срещу България“, постановено от ЕСПЧ, следва извод, че предварителното изпълнение на дисциплинарно наказание на магистрата, преди да е влязъл в сила административния акт, с който то е наложено, е от естество да накърни неговата независимост, без оглед на възможността магистратът да получи обезщетение след отмяна на този акт“, заявява Юлия Тодорова в особеното си мнение.

Тя констатира, че и в момента в Закона за съдебната власт няма  правна норма, която може да предотврати автоматичното налагане на наказващи мерки спрямо магистратите, срещу които е проведено дисциплинарно производство. „А липсата на такава гаранция е предпоставка обективно да се накърни тяхната независимост, както и създава основателни съмнения относно това, дали наложената дисциплинарна мярка е необходима и пропорционална на преследваните с нея легитимни цели. …А накърняването на независимостта на магистрата е релевантно обстоятелство при преценката за наличие на законовите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, защото засяга неговата правораздавателна дейност и в случая обосновава значителна или трудно поправима вреда…“, заключава съдия Юлия Тодорова.

Определението на ВАС не е окончателно и може да се очаква, че по искането за спиране на изпълнението на наказанието на бившия окръжен прокурор на Плевен ще се произнесе и петчленен състав на съда.