Всеки четвърти пенсионер в България е изложен на риск от бедност, показват данни на Евростат

България продължава да изостава от средните нива в ЕС по отношение на финансовата сигурност на възрастните хора.

През 2025 г. 24,6% от българите над 65 години са били изложени на риск от бедност, а близо една пета изпитват тежки материални и социални лишения. На този фон предстоящите промени във втория пенсионен стълб обещават по-гъвкаво управление на спестяванията, но няма да решат непосредствените проблеми на днешните пенсионери.



Данните на Евростат, цитирани от икономистите от Института за пазарна икономика, показват, че въпреки подобрението през последното десетилетие финансовото положение на възрастните хора в България остава по-несигурно от средното за Европейския съюз.



През 2025 г. 24,6% от българите на възраст 65 и повече години са били изложени на риск от бедност след отчитане на социалните трансфери. Средната стойност за ЕС е 16,3%, което означава разлика от 8,3 процентни пункта.



През последните десет години България отбелязва подобрение по този показател. През 2015 г. рискът от бедност сред хората над 65 години е достигал 31,7%, а през 2025 г. вече е 24,6%.

За същия период средното равнище в ЕС се е повишило от 13,7% на 16,3%. Така разликата между България и европейската средна стойност се е свила от 18 на 8,3 процентни пункта.



Това сближаване обаче се дължи както на подобрението в България, така и на влошаването на показателя в ЕС.
Важно е да се уточни, че рискът от бедност е относителен показател. Евростат отчита дела на хората с разполагаем доход под 60% от националния медианен доход след социалните трансфери. Затова той не показва пряко какви стоки и услуги могат да си позволят пенсионерите или каква е реалната им покупателна способност.



Още по-тревожна е картината при тежките материални и социални лишения.

През 2025 г. 18,7% от българите над 65 години са били засегнати от тях при средно 4,9% за ЕС.

Делът у нас е по-висок и в сравнение с останалите възрастови групи. При хората между 18 и 64 години той е 13%, а при децата под 18 години – 16,2%.

Според данните на Евростат България се отличава с особено голяма разлика между възрастните хора и останалите възрастови групи по отношение на материалните лишения.

За засегнати от тежки материални и социални лишения се смятат хората, които не могат да си позволят поне 7 от общо 13 стоки, услуги или социални дейности, определени като необходими за нормален живот.



Сред тях са възможността за отопление на дома до комфортна температура, покриването на неочаквани разходи, подмяната на износени дрехи и обувки и участието в редовни занимания или развлекателни дейности.
Тези показатели разкриват проблем, който не се изчерпва само с размера на пенсиите. За значителна част от възрастните хора затрудненията са свързани и с възможността да покриват основните си ежедневни нужди.



Социалните трансфери имат значение за ограничаването на бедността, но не успяват да премахнат проблема.



През 2025 г. рискът от бедност сред възрастните хора в България е бил 30% при отчитане на пенсиите, но без останалите социални трансфери. След включването им показателят спада до 24,6%, или с 5,4 процентни пункта.
За ЕС намалението е от 19,4% на 16,3%, което представлява 3,1 процентни пункта.
Въпреки положителния ефект от социалната подкрепа рискът от бедност сред българските пенсионери остава значително над средното европейско равнище.



Допълнителна представа за адекватността на пенсионните доходи дава коефициентът на заместване.

През 2025 г. той е 46% в България при средно 60% за ЕС.
Показателят сравнява медианния брутен пенсионен доход на хората между 65 и 74 години с медианните трудови доходи на хората на възраст от 50 до 59 години. По-ниската стойност за България подсказва, че пенсионните доходи представляват по-малък дял от доходите в предпенсионна възраст в сравнение със средното за ЕС.


От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените във втория пенсионен стълб могат да избират между динамичен, балансиран и консервативен подфонд за управление на спестяванията си. Мултифондовият модел трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г.



Промяната цели да предостави по-голяма свобода при инвестирането на пенсионните спестявания и възможност за избор на различен баланс между риск и потенциална доходност.
Този модел обаче не предлага непосредствено решение за финансовите затруднения на хората, които вече са се пенсионирали.



В доклад за България от юни 2026 г. Европейската комисия посочва, че дефицитът в разходопокривния стълб на пенсионната система се финансира чрез трансфери от държавния бюджет.

Според оценката структурният дефицит ограничава възможностите за други публични разходи, а застаряването на населението ще увеличава натиска върху пенсионната система, здравеопазването и дългосрочните грижи.



Това поставя държавата пред две основни предизвикателства – да гарантира адекватни доходи на възрастните хора и едновременно с това да запази финансовата устойчивост на пенсионната система.



Данните показват, че въпреки постигнатия напредък бедността сред възрастните хора в България остава сериозен проблем. Социалните трансфери смекчават последиците, но не ги премахват, а материалните лишения продължават да засягат значителен дял от пенсионерите.



Предстоящите промени във втория пенсионен стълб могат да подобрят управлението на дългосрочните спестявания, но финансовата сигурност на днешните пенсионери ще продължи да зависи преди всичко от адекватността на пенсиите и ефективността на социалната подкрепа.