Президентските избори днес се очертава да отчетат най-ниската избирателна активност в историята
Досега най-ниската избирателна активност на президентски избори в България беше отчетена през 2021 г.
Избирателната активност на днешните президентските избори се очертава да бъде рекордно ниска. Първоначалните данни показват по-слаб интерес към гласуването в сравнение с вота през 2021 г., а предварителните прогнози сочат, че до урните може да отидат под 40% от избирателите.
Президентските избори на 25 октомври преминават при ниска избирателна активност, което поставя въпроса за общественото доверие в политическата система и готовността на гражданите да участват във формирането на държавното управление.
По данни на социологическата агенция „Мяра“ избирателната активност към 13:00 часа е била 11,3%. За сравнение, на първия тур на президентските избори през ноември 2021 г. активността към същия час е била 17,5% според данните, цитирани от агенцията.
Досега най-ниската избирателна активност на президентски избори в България беше отчетена през 2021 г. Тогава на първия тур гласуваха 38,7% от избирателите според окончателните данни, изчислени на базата на избирателните списъци. На балотажа активността спадна още повече – до 33,6%.
Предварителните прогнози за настоящия вот отново насочват към активност под 40%. Дали обаче ще бъде поставен нов исторически антирекорд, ще стане ясно след приключването на изборния ден и публикуването на окончателните резултати.
Ниската активност се очертава на фона на продължителна политическа нестабилност и натрупано обществено недоволство.
Според социолозите сред възможните причини са липсата на кандидат, който да мобилизира широк кръг от избиратели, както и неяснотата за кого да дадат подкрепата си част от гражданите.
Големият брой кандидат-президентски двойки също не гарантира по-висока активност. Според предварителните оценки на социолозите значителна част от избирателите изпитват колебание при избора си, а очертаващият се фаворит може допълнително да демотивира някои от тях да отидат до урните.
Ниската избирателна активност поставя и въпроса доколко резултатът ще отразява предпочитанията на обществото като цяло.
Колкото по-малко граждани участват във вота, толкова по-голямо значение придобива мобилизацията на отделните политически групи.
Окончателната избирателна активност ще покаже дали президентските избори през 2026 г. ще останат сред най-слабо посетените в историята на България, или ще поставят нов антирекорд.
