Новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) ще има разследващи функции и ще може да наблюдава, проверява и разследва корупционни престъпления. Това реши парламентът при второто четене на Законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

Според приетите текстове противодействието на корупцията ще се осъществява чрез наблюдение, разследване на корупционни престъпления и анализ на информацията в докладите за несъответствия. Решението обаче отвори нов политически спор – дали комисията няма да се превърне в паралелна структура на прокуратурата и МВР.

От ГЕРБ-СДС заявиха, че ще подкрепят закона, но изразиха резерви именно към разследващите правомощия.

„Даваме ясен сигнал, че борбата с корупцията не е просто лозунг, а държавен приоритет“, заяви Стефан Арсов, но подчерта, че партията остава скептична дали разследването не е функция, която принадлежи на прокуратурата и МВР.

От „Прогресивна България“ защитиха модела, като увериха, че комисията няма да бъде използвана като „политическа бухалка“.

Депутатът Иван Вачев заяви, че именно начинът на избор на членовете – през професионални и политически неутрални институции – трябва да гарантира независимостта на органа.

„Демократична България“ обаче се обяви против разследващите функции на комисията. Според Атанас Славов проблемът не е липсата на разследващи органи, а нереформираната прокуратура.

„Нито един разследващ полицай, следовател, не може да направи нищо без прокурорско постановление“, заяви Славов, като настоя за тестове за почтеност и интегритет на бъдещите разследващи инспектори.

От „Продължаваме промяната“ обявиха, че ще подкрепят закона, но също настояха за проверки на професионалното минало на инспекторите, които ще бъдат назначени в новия орган.

Според окончателно приетите текстове КПК ще бъде независим специализиран постоянно действащ орган, съставен от петима членове – по един, избрани или назначени от парламента, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет. Мандатът им ще бъде пет години, а председателят ще се определя чрез жребий на ротационен принцип за срок от една година.

Комисията ще отчита дейността си пред парламента на всеки шест месеца, а веднъж годишно ще представя публичен доклад и пред президента и Министерския съвет.