Столичният общински съвет прие предложението на кмета Васил Терзиев общината да поиска от държавата да получи безвъзмездно демонтираните скулптурни композиции от Паметника на съветската армия. Терзиев иска и имота в с. Лозен, в който те се намират за съхранение.
Васил Терзиев мотивира предложението си така:
"Мотивацията е изключително проста и тя е фигурите да бъдат собственост на Столична община. Ние сме собственици на земята. Нормално е да бъдат и фигурите наша собственост, за да може решението да се вземе от Столичен общински съвет. Тук държа да подчертая, че това не е някакво еднолично решение на кмета на София. Просто, когато цялата отговорност е на едно място, по-лесно може да не се размива, какво трябва да се прави, какво не трябва да се прави и тогава вече ще има другият дебат - каква трябва да бъде съдбата, трябва ли да бъде възстановено на това място или да бъде преместено на друго".
Преди началото на заседанието на общинския съвет граждани протестираха пред Столичната община с искане Паметника на съветската армия да бъде възстановен в Княжеската градина в центъра на София.
Общинският съветник от "Синя България" Вили Лилков припомни историята на Княжеската градина и написа, че е дошло времето да се мисли за обновяване на това място. Той не взе отношение за искането на Терзиев да придобие имота в с. Лозен.
"До Освобождението на мястото на бъдещата Княжеска градина в София има ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около Народния театър и се e вливала в Перловската река. През зимата тя замръзва и за изумление на местните шопи някои дипломати и по-първите софиянци организират музикални увеселения и пързаляне с кънки.
По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава там първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, по-късно оформена като Ботаническа градина. С пристигането на княз Фердинанд градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер я развиват и създавапървия алпинеум с няколко хиляди редки видове.
От 1891 г. със средства на княза в градината е организиран зоопарк. Две години по-късно арх. Фр. Грюнангер добавя цветни оранжерии, а арх. Г. Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион. Проектът на великолепния български архитект Н. Лазаров за изграждане на царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война.
През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов изграждат „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство), увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина.
Както се вижда всяко поколение внася в градината по нещо ново, ценно, европейско по смисъл. С много труд и фантазия е оформено уникално градско преддверие, „зелен” подиум, който снема Витошката панорама в центъра на София. Така Княжеската градина се превръща с годините в символ на градската модерност, на който Европа отговаря със симпатия!
Сривът в паметта и историята започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове са отбелязвани победите на Червената армия. Разрушена е и оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец.
Когато е обявен конкурс за паметник спечелилият проект е за Арка на победата, изцяло в европейски стил и дух, но конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник.
Подменено е и името на градината, която се отбелязва като Градина на паметника на съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него. С огромните си плочници и размери ПСА е смачкал всичко наоколо и ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че днес в градината нищо не се случва, хората само преминават през нея, бързайки да излязат от тежката сянка на паметника, а животът кипи извън тази градина. Единствено децата-скейтъри напомнят за първите кънкьори-дипломати, повикани на помощ от все още дишащата и съпротивляваща се на паметника Княжеска градина!
В крайна сметка паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват.
В последно време в Княжеската градина се е настанила безвкусицата и търговията, представяни като градска култура. Кич и половина!
Дошло е време за окончателно премахване на ПСА и организиране на конкурс за модернизиране и развитие на Княжеската градина, в която няма място за паметника-натрапник и която може да се превърне в привлекателно пространство за София, с нов смисъл - европейската емблема на града, а и на неговите граждани", пише Лилков.
<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fvili.lilkov%2Fposts%2Fpfbid031NJBUibJnreDKVntZrYcfUEprRD3rWDoe32Cnxh9gTzP6jQLqQw9UQdL5diCqzwPl&show_text=true&width=500" width="500" height="310" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share"></iframe>
