Английската легенда си отиде от този свят на 20 юли на 75-годишна възраст
В историята на английския футбол има много велики имена, но малко от тях олицетворяват по такъв начин силата на характера и упорития труд, както Кевин Кийгън. Той си отиде от този свят на 20 юли на 75-годишна възраст след 6-месечна битка с рак на стомаха.
Преди да се превърне в европейска футболна икона, носител на две последователни „Златни топки" и любимец на феновете на Ливърпул и Нюкасъл, той е едно обикновено момче от работническо семейство. Син на миньор, който отраства с ценностите на честния труд, дисциплината и постоянството.
Кийгън е роден на 14 февруари 1951 г. в Донкастър, Южен Йоркшър. Десетилетия наред градът е неразривно свързан с въгледобивната индустрия. Баща му Джо Кийгън прекарва дните си под земята като миньор - тежък и опасен труд, който оформя характера на цялото семейство. Именно от него бъдещата футболна звезда наследява непримиримия си дух и убеждението, че успехът никога не идва даром.
Бъдещето изглежда предварително начертано, но младият Кевин избира различен път. Той не разполага с впечатляваща физика. Висок е едва 173 сантиметра и мнозина смятат, че няма необходимите качества за големия футбол. Но компенсира всичко с огромно сърце, неизчерпаема енергия и желание да се доказва във всяка минута на терена.
Като ученик тренира различни спортове - бокс, ръгби и дори е капитан на отбора по крикет. Участва и в крос кънтри бягания, които по-късно признава, че са го подготвили за изтощителните тренировки. Преди да получи шанс в професионалния футбол, Кийгън работи като офисен служител и играе в аматьорските дивизии.
Големият му пробив идва, когато легендарният Бил Шенкли го привлича в Ливърпул през 1971 година. Шотландският мениджър вижда не просто талантлив нападател, а човек с манталитет, изграден именно от работническата среда - готов да се бори за всяка топка и никога да не се предава.
Следват години на невероятни успехи. С Ливърпул Кийгън печели три шампионски титли на Англия, Купата на европейските шампиони, Купата на УЕФА и още редица отличия. Въпреки славата той никога не губи връзката си с корените. Феновете го обожават не само заради головете, но и заради начина, по който играе - със страст, която напомня на човек, че нищо не се получава без тежък труд.
В края на 70-те години получава неусотимо предложение от Хамбургер. Годишната му заплата скача от 22 000 паунда на 122 000, а германският клуб плаща рекордна сума за времето си - 500 000 паунда.
Трите му сезона в Бундеслигата са най-успешните в неговата кариера. Кийгън извежда Хамбургер до шампионската титла и се превръща в една от най-големите звезди на европейския футбол. Именно тогава печели две поредни „Златни топки" - през 1978 и 1979 година. Така синът на миньора от Донкастър се нарежда сред най-великите футболисти на своето поколение.
„Не се движех с лекота по терена като Кройф, никога не съм имал грациозността на Пеле или финтовете на Диего Марадона“, ще каже той на биографа си Антъни Куин. „Джордж Бест беше прав - не бях достоен дори да му завържа обувките, а дори и в Скънторп си пожелавах да имам уменията на някои от съотборниците ми. Но може би тези играчи не притежаваха моята смелост, всеотдайност и футболен интелект. Бях куче от смесена порода и това, което постигнах, ми беше напълно достатъчно.“
След края на състезателната си кариера Кийгън оставя следа и като мениджър. Най-запомнящ остава периодът му начело на Нюкасъл, когато превръща отбора в претендент за титлата с атакуващ и зрелищен футбол, спечелил симпатиите на цяла Англия. „Сейнт Джеймсис Парк" става втори дом за Кийгън, а феновете на „свраките" го боготворят и с умиление го наричат Крал Кев.
До този момент той продължава да бъде единственият англичанин, печелил „Златната топка" повече от един път.
