Бившият вратар разказа за годините си с Любослав Пенев и поколението на Стоичков и Костадинов
Надписът "ЦСКА София" до огледалото за обратно виждане в едно такси в Бърно се оказа много повече от знак за футболни пристрастия. Зад волана е 60-годишният Любомир Ангелов Христов, който разказва, че като млад е пазил за "червените" и е израснал редом до част от бъдещото златно поколение на българския футбол, предаде meridiansport.rs.
Неочакваната история започва с разговор за волейбол. Христов веднага демонстрира интерес към българския спорт и успехите на националния отбор.
"Волейбол? Уау! Аз съм от България. При нас се играе добър волейбол. Мъжете са световни вицешампиони", казва той.
Малко след това разкрива и собственото си спортно минало.
"Е, аз съм играл футбол. В ЦСКА София."
По думите му ЦСКА е първият клуб в кариерата му. Сред треньорите, с които е работил, Христов посочва Яков Такови, Цецо Атанасов и Марашлиев, а споменава и легендарния вратар Стоян Йорданов.
Любопитното е, че Христов не започва като вратар. Първоначално играе като дясно крило с номер 7, но отсъствието на титулярния страж в един от мачовете променя позицията му.
"Просто така се случи. В началото играех дясно крило, бях номер седем. Но веднъж нашият вратар го нямаше и аз застанах на вратата. Треньорът Жика Буреш каза, че съм добър и така останах на вратата."
Христов остава в ЦСКА до 17-18-годишна възраст. Именно тогава получава тежка контузия - счупване на крака, която според разказа му променя посоката на неговата кариера.
"Бях на 18 години, когато си тръгнах. Счупих си крака. Беше тежко, но какво да се прави - животът продължава, трябва да играем."
Сред най-ценните му спомени от този период са годините с Любослав Пенев, с когото са връстници. Христов разказва, че двамата са били заедно първо в ЦСКА "Червено знаме", а след това и в ЦСКА "Септемврийско знаме".
"Играх с Любослав Пенев. Бяхме заедно в ЦСКА "Червено знаме", а по-късно и в ЦСКА "Септемврийско знаме". Любослав Пенев беше голям футболист, игра в Испания. Беше наистина мощен нападател."
Той си спомня и други големи имена от онези години.
"Там бяха и Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов… Това бяха много добри, мощни играчи."
Въпреки че неговият път не достига висините на кариерите на Пенев, Стоичков и Костадинов, Христов остава свързан с футбола. След преместването си от София в чешкия град Летовице той помага за възраждането на местен футболен клуб и в продължение на две години работи като треньор на деца.
След края на този период остава без работа и започва да кара такси - професия, която е практикувал както в София, така и в Чехия.
"Когато приключих с това, нямах работа, нямах какво да правя, затова започнах да карам такси."
Днес футболът продължава да бъде част от ежедневието му, но интересът му към спорта далеч не се ограничава само до него.
"Волейболът е наистина страхотен. Гледам го много. Гледам волейбол, баскетбол, гледам и женски волейбол, гимнастика… Всичко. Спортът си е спорт."
А надписът "ЦСКА София" в автомобила му остава връзката с времето, когато самият той е бил на терена.
"Спортът е завинаги в кръвта. Ако някъде видя футбол, веднага ме привлича. Това е в сърцето. Когато веднъж си спортист, си спортист завинаги. Това остава за цял живот - заради хората, приятелите…"
