На 15 декември министрите на външните работи на държавите от Европейския съюз възнамеряват да одобрят нов пакет антируски санкции. Това съобщи върховният представител на ЕС за външните работи Кая Калас.
„Днес ще вземем решение по отношение на корабите от сенчестия флот. Става въпрос за 40 кораба, както и за лица, които спомагат за заобикалянето на санкциите“, заяви тя преди началото на заседанието на Съвета на ЕС на ниво външни министри.
Обсъждането на допълнителни санкции срещу т.нар. „сенчест флот“ тече в ЕС от ноември. Според информации на Bloomberg и EUObserver, сред разглежданите мерки са засилено взаимодействие с държави, които регистрират такива кораби, както и предложения на Полша – включително възможност компетентните органи да се качват на борда за инспекции, както и ангажиране на организаторите на транспорт и застрахователните компании с блокиране на дейността на „сенчестия флот“.
По данни на Bloomberg, ЕС е провел мащабни дипломатически разговори с страните, под чиито флаг плават кораби, използвани за транспортиране на нефт, петролни продукти и втечнен природен газ с цел заобикаляне на санкциите. Според агенцията редица държави са били „до голяма степен успешно“ убедени да анулират регистрацията на част от тези плавателни съдове.
Новите мерки ще бъдат част от 20-ия санкционен пакет на ЕС. Към ноември 2025 г. в черния списък вече фигурират 562 петролни танкера, като предишните ограничения включваха забрана за достъп до европейски пристанища и отказ от предоставяне на застрахователни услуги от компании, базирани в ЕС.
Основанията за налагане на санкциите са предполагаемото участие на тези лица и организации в „дестабилизиране на Украйна или подкопаване или заплашване на териториалната цялост, суверенитета или независимостта на Украйна“
Белград очаква нови маршрути и петролопроводи да компенсират прекъснатите доставки, докато руското участие в НИС остава под санкционен натиск
Кая Калас обвини Минск в участие във войната и хибридни действия срещу сигурността на европейските държави
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)