Премиерът Кристен Михал създаде съвет от десет експерти, които трябва да предложат конкретни решения за по-безопасното използване на социалните мрежи и видеоигрите
Естония предприема нови мерки за защита на психичното здраве на децата и младите хора от негативното влияние на дигиталната среда. Вместо да въвежда пълна забрана на социалните мрежи, правителството залага на експертен и превантивен подход.
Премиерът Кристен Михал създаде съвет от десет експерти, които трябва да предложат конкретни решения за по-безопасното използване на социалните мрежи и видеоигрите. В състава му влизат представители на младежки организации, невролози, клинични психолози и специалисти по медии. До следващата година те трябва да представят препоръки към държавата, родителите и младите хора.
„По-важно от забраните е да се намерят решения, които наистина ще помогнат на младите хора“, заяви Михал.
Експертите ще проучат рисковете за психичното здраве, свързани с прекомерната употреба на социални мрежи и видеоигри, както и начините за предотвратяване на проблемното използване на дигитални технологии. Сред целите са още повишаване на информираността на децата и родителите и създаване на по-безопасна онлайн среда.
Председател на съвета е Андра Сийбак, професор по медийни изследвания в Университета в Тарту. По думите ѝ препоръките ще бъдат разработени с участието на самите млади хора, така че да са основани на научни данни и същевременно да бъдат приложими в ежедневието.
Мярката идва на фона на данни за нарастващи рискове за децата в интернет. Проучването EU Kids Online Estonia от 2025 г. показва, че децата все по-често са изложени на обезпокоително онлайн съдържание. Изследването отчита и връзка между онлайн насилието, излагането на вредно съдържание и психичното благополучие на децата.
Според данните от проучването „Здравно поведение при деца в училищна възраст“ през 2022 г. 8% от децата на възраст между 11 и 15 години са съобщили за симптоми, свързани с проблемна употреба на социалните мрежи. През 2018 г. този дял е бил 6%. При момичетата процентът достига 10%, а при момчетата е 7%, като особено уязвима група са 13-годишните момичета.
Данните показват още, че 63% от момичетата и 47% от момчетата прекарват поне два часа дневно в социалните мрежи. По-продължителното използване на дигитални медии за комуникация се свързва с по-ниска удовлетвореност от живота, по-кратък сън, по-слаби резултати в училище и по-чести депресивни епизоди.
Естонският подход се вписва в по-широк европейски дебат за ограничаване на достъпа на деца и младежи до социалните мрежи. В държави като Белгия, България и Дания вече се въвеждат или обсъждат различни ограничения.
Естония обаче засега се отказва от пълната забрана и търси баланс между защитата на децата и реалността, че социалните мрежи и интернет са неизменна част от ежедневието им. Паралелно с това технологичните компании също са подложени на натиск да засилят мерките за защита на непълнолетните. Meta например обяви ограничения за времето, което младите потребители прекарват в платформите ѝ, както и мерки за ограничаване на използването им през нощта.
Така фокусът постепенно се измества от въпроса дали децата трябва да използват социалните мрежи към това как да бъде създадена по-безопасна дигитална среда. Естония ще търси отговора чрез комбинация от експертни знания, превенция, образование и участие на самите млади хора.
