Канцлерът Фридрих Мерц е готов да наложи нови санкции на руски организации, успоредно с налагането на санкции срещу новите мерки на ЕС
Германският канцлер Фридрих Мерц се готви да обвини Русия за опита за атака с дрон в Лайпциг и да обяви "обширни" санкции, което би отбелязало по-нататъшно втвърдяване на позицията на Берлин спрямо Москва, предаде POLITICO.
Планът на германското правителство е да включва директни мерки срещу руски организации, докато ЕС продължава с налагането на нови санкции, които се подготвят паралелно в Брюксел, съобщиха пред POLITICO и WELT AM SONNTAG трима служители, запознати с въпроса, на които е предоставена анонимност, за да обсъдят чувствителния въпрос.
Съобщението е насрочено за началото на следващата седмица, съвпадайки със срещата на външните министри на ЕС в Ирландия във вторник, но може да бъде направено и по-рано в зависимост от Мерц, казаха двама от официалните лица.
Един от запознатите с въпроса служители заяви, че в отговор на инцидента с дрона в Лайпциг вече не е достатъчно да се експулсират отделни руски дипломати или да се затвори Руският дом в Берлин. Необходими са по-строги мерки, като например засилени санкции или дори по-мащабни доставки на оръжие за Украйна. Тримата служители отказаха да предоставят допълнителни подробности за това какви точно мерки планира да обяви Мерц.
Не е ясно до каква степен Берлин планира да държи отделни руски участници или руското правителство отговорни за опита за атака с дрон. Берлин вече се готви за остра контрареакция, тъй като официалните лица заявиха, че Германия трябва да се подготви за наказателни мерки от Москва.
Планираният ход се случва на фона на високо напрежение с Русия, на фона на поредица от инциденти на европейска земя, които висши служители описват като "хибридна война". Във вторник директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи изненадващо посещение в Москва, където предупреди руското правителство да не ескалира напрежението с НАТО.
Но времето на очакваното обявяване на Мерц е и вътрешно чувствително. В неделя следващата седмица ще се проведат избори в германската провинция Саксония-Анхалт, последвани от избори в Мекленбург-Предна Померания и Берлин две седмици по-късно. В Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) - известна с проруската си позиция - води в социологическите проучвания.
Мерц вече беше обявил във вторник, че инцидентът в Лайпциг ще има тежки последици, макар и без да назовава конкретна страна.
"Атаката с дрон в Лайпциг, наред с други неща, показва, че сме изправени и пред съвсем реални заплахи", каза той. "Федералното правителство кара извършителите на хибридни атаки да плащат цена. Те ще платят за това."
В отговор на въпроси на POLITICO относно плана на Германия да държи Русия пряко отговорна, говорител на правителството заяви: "Канцлерството не се занимава със спекулации. Единственото важно нещо е официалното приписване, направено от федералното правителство по негова преценка и след преценка на всички резултати от разследването."
Предотвратената атака на летище Лайпциг/Хале вече е силно свързана с Русия от медийни разследвания. Според репортаж на германски медии, дронът, който е бил снабден с експлозиви, е бил предназначен да удари украински товарен самолет Антонов, който се използва и за превоз на военна техника. "Уолстрийт Джърнъл" съобщи, че оценки на американското разузнаване пряко свързват Русия с дрона.
Съществуват и паралели със серия от саботажни атаки срещу европейски въздушни товари през 2024 г., за които са заподозрени руските разузнавателни служби. Москва отрича всякакво участие.
Досега не е ясно каква нова информация е накарала Берлин да обвини директно Русия. Прагът на доказателствата, необходими за официално приписване, е висок и в миналото подобни твърдения са били избягвани, като германският министър на вътрешните работи Александър Добринд заяви по-рано този месец, че "ключът е да има необходимите доказателства или много силно подозрение".
Двама от служителите определиха предстоящия ход като "Zeitenwende 2.0", препратка към историческата промяна в отбраната, която бившият канцлер Олаф Шолц обяви в отговор на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г.
Откриването на скривалище за оръжия близо до Берлин също изигра роля в германската промяна в политиката. В гориста местност близо до езерото Мюгелзее, агенти на германското вътрешно разузнаване откриха подземен склад, съдържащ две полуавтоматични оръжия. Случаят излезе наяве чрез доклад на разследващия консорциум от германските медии NDR, WDR и Süddeutsche Zeitung, въпреки че откритието беше направено през октомври миналата година.
Според доклада, двете оръжия са били опаковани във водоустойчиви контейнери и са били в състояние като нови. Скривалището е съдържало и необичайно голямо количество боеприпаси. Съобщава се, че оръжията са били готови за незабавна употреба. Разследващите са ги направили неработещи, върнали са ги в скривалището и са държали мястото под наблюдение, но никога не са забелязали някой да отива на мястото.
Федералният главен прокурор на Германия разследва случая по подозрение за подготовка на сериозен акт на насилие, заплашващ държавата.
След като случаят излезе наяве, Добринд говори за ситуация с висок риск и предположи, че оръжията може да са били предназначени за употреба при атаки в Берлин. Той избягваше да прави пряка връзка с Русия, но заяви, че участието на чуждестранни сили не може да се изключи.
През последните седмици в страните от НАТО имаше поредица от инциденти, свързани със сигурността.
В Румъния морски дрон, натоварен с експлозиви, беше открит на няколкостотин метра от газовия проект "Нептун Дийп" в Черно море и неутрализиран от румънските въоръжени сили. Президентът Никушор Дан изрично обвини Русия за инцидента. Няколко дни по-късно словашката полиция осуети планиран палеж на фабрика за дронове. В Естония властите разследват евентуално руско участие след палеж на доставчик на отбранителна промишленост. Експлозии в заводи за боеприпаси в Италия и България също се разследват; въпреки че досега няма ясни доказателства за руски саботаж в тези случаи.
На този фон на ниво ЕС се подготвя още един всеобхватен пакет от санкции срещу Русия.
Според трима дипломати от ЕС, пряко запознати с дискусиите, на които е била предоставена анонимност, за да говорят откровено по частната тема, въпросът ще бъде обсъден на неформалната среща на външните министри на ЕС във вторник и сряда в Уиклоу, Ирландия. Според един от дипломатите, в момента се преглеждат 1600 списъка за санкции, включително 800 физически лица и 800 компании от Русия. Очаква се санкциите да бъдат приети в средата на октомври.
Друг дипломат заяви, че използването на замразени активи на руски държавни банки отново се обсъжда, въпреки че това е по-дългосрочен процес и ще изисква опити да се убеди Белгия, която отдавна се съпротивлява на идеята. Най-голямата част от замразените резерви на руската централна банка в ЕС се държи от базираната в Брюксел Euroclear. Белгийската финансова фирма е един от най-важните централни депозитари на ценни книжа, а правителството на Барт де Вевер е предпазливо настроено към перспективата за руски ответни мерки.
И тримата дипломати говориха за значително разширяване на настоящите санкции срещу Русия. "Стратегията е да се действа по всички възможни начини. Използваме всеки възможен режим на санкции", каза първият дипломат от ЕС.
