Предстоят важни регионални избори във федералната република
Германия е изправена пред политическа ситуация без прецедент – крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) може за първи път да поеме управлението на една от германските провинции. Това пише POLITICO след разговори с представители на федералното правителство и на няколко регионални власти за възможните действия при подобен сценарий.
На 6 септември в Саксония-Анхалт предстоят избори, на които Улрих Зигмунд и АзГ се очаква да постигнат силен резултат. Ако партията получи абсолютно мнозинство в местния парламент, Зигмунд вероятно ще стане министър-председател на провинцията. Това би означавало пробив на т.нар. политическа „защитна стена“, чрез която останалите големи германски партии досега изолират крайнодесните от участие във федералното и регионалните управления.
Подобна победа би била историческа за партията и сериозен трус за германската политическа система. Проблемът е, че федералното устройство на страната предполага сътрудничество между Берлин и правителствата на 16-те провинции, независимо коя партия ги управлява.
Една от най-сериозните тревоги сред германските политици е свързана със сигурността и възможния достъп на представители на АзГ до класифицирана информация. Причината е позицията на партията за по-близки отношения с Русия.
Вътрешният министър на Тюрингия Георг Майер твърди, че АзГ има „добри канали“ към Москва.
„Ако АзГ излъчи министър-председателя на Саксония-Анхалт, в Кремъл ще отварят шампанско“, коментира той пред POLITICO.
Един от обсъжданите варианти е провеждането на допълнителни неформални срещи между вътрешните министри на останалите 15 провинции, на които да се разглеждат особено чувствителни въпроси, без участието на представител на управлявана от АзГ Саксония-Анхалт. Няколко министри са потвърдили пред POLITICO, че подобен сценарий се разглежда.
Друг вариант е техническото ограничаване на достъпа до определени разузнавателни данни.
Според Майер пълното изключване на една провинция от германската система за вътрешна сигурност не е възможно, тъй като това би създало рискове, включително при противодействието на тероризма. В информационните системи обаче могат да бъдат изградени своеобразни защитни бариери.
По думите му информацията, свързана с десния екстремизъм и шпионажа, би могла да бъде държана далеч от АзГ. Майер твърди, че според правни консултации подобно „превантивно сегментиране“ е юридически възможно и може да бъде приложено сравнително бързо.
Крайнодесните отхвърлят обвиненията за особена близост с Москва. Говорителят на партията в Саксония-Анхалт Патрик Хар определя твърденията като „пълни глупости“ и заявява, че партията няма „червен телефон с Москва“. По думите му АзГ разговаря както със Запада, така и с Изтока, но това не означава, че би предавала секретна информация.
Сред обсъжданите инструменти е и германската система за финансово изравняване между отделните провинции. Саксония-Анхалт от години разчита на нея, като през 2025 г. е получила около 2,8 млрд. евро – близо една пета от бюджета на провинцията.
Намаляването или спирането на подобни средства теоретично би могло да затрудни правителство на АзГ, но юридическите препятствия са сериозни.
Финансовият министър на Баден-Вюртемберг Даниал Баяз подчертава пред POLITICO, че механизмът за финансово изравняване е заложен в конституцията и не може просто да бъде променян според политическата ситуация. В същото време той отбелязва, че федералната солидарност предполага общ ангажимент към принципите на правовата държава.
Най-мощният инструмент, предвиден в германската конституция, е т.нар. Bundeszwang – федерална принуда.
Съгласно член 37 от Основния закон федералното правителство, със съгласието на Бундесрата, може да предприеме необходимите мерки, за да принуди дадена провинция да изпълнява законовите си задължения. На практика Берлин би могъл да задължи регионално правителство да спазва федералното законодателство.
Този конституционен механизъм никога досега не е бил използван.
Всички подобни мерки обаче носят сериозен риск. Според анализа на POLITICO действията, предназначени да защитят либералната демокрация, могат едновременно да подсилят основното послание на АзГ към избирателите ѝ – че политическият елит отказва да приеме партията дори когато тя печели избори.
Обществените нагласи също се променят. Проучване от юли показва, че 42% от германците все още подкрепят отказа на социалдемократите и Християндемократическия съюз да си сътрудничат с АзГ. Друго изследване поставя подкрепата за стратегията на изолация на 46%, спрямо 54% в началото на 2025 г.
Им и друг сценарий – установените партии просто да оставят АзГ да управлява. Партията досега успешно е използвала позицията си на опозиционна сила, но никога не е управлявала. Влизането във властта може да я изправи пред управленски проблеми и вътрешни конфликти, които сами да ограничат политическата ѝ популярност.
