След поредния инцидент: Има ли опасни породи кучета?

Инцидентът в Кубрат, при който куче нахапа двегодишно дете, отново раздели хората на два лагера. Едните поискаха строги мерки срещу животните, а другите обвиниха единствено хората около тях. Истината обаче рядко е толкова проста.

На 23 август обикновена детска игра на улицата завърши в болница. Момченцето получи тежка рана на долната устна и се наложи да бъде оперирано в УМБАЛ „Канев“ в Русе.

След нападението възникна и конфликт между майката и бабата на детето и тяхна съседка, която се грижи за бездомни животни. Така един предотвратим инцидент прерасна в спор кой е виновен – кучето, човекът, който го храни, родителите или институциите.

По-важният въпрос обаче е друг: защо дете и свободно движещо се куче изобщо са се оказали без защита на едно и също място?

Има ли опасни породи?

След подобен случай обикновено започва търсене на породата. Ако кучето е едро и мускулесто, то лесно получава етикета „питбул“, независимо дали действително е такова. След това идва познатото заключение – породата е агресивна и следователно всички подобни кучета са опасни.

Породата има значение. Различните кучета са селектирани за различни задачи и носят различни инстинкти. Пазачите са по-териториални, ловните породи преследват, овчарските се опитват да контролират движението, а някои кучета имат изключително високи нива на енергия.

Това обаче не означава, че поведението им е предварително решено. От значение са възпитанието, социализацията, условията на живот, здравословното състояние и най-вече поведението на човека, който се грижи за тях.

Ротвайлерът, доберманът и кане корсото могат да бъдат спокойни и привързани семейни кучета, но размерът и силата им изискват опитен и отговорен стопанин. При грешка последствията са по-тежки не защото животното непременно е „зло“, а защото физически може да причини големи поражения.

Малките кучета също хапят и проявяват страхова агресия. Разликата е, че нападението от чихуахуа рядко завършва в болница и затова почти никога не попада в новините.

Хъскито пък не е „неуправляемо“ по природа. То е социално и енергично куче, което трудно понася самотата и обездвижването. Бордър колито не руши дома, защото е лошо, а защото умът и тялото му се нуждаят от постоянна работа.

Поведението е резултат от съчетание между наследствени особености и средата. Затова нито породата може да бъде напълно пренебрегната, нито с нея може да бъде обяснено всяко нападение.

Как да реагираме при среща с агресивно куче?

Когато непознато куче ръмжи, лае или тръгва към нас, първата реакция често е да побегнем. Това обаче може да задейства инстинкта му за преследване.

По-безопасно е да останем сравнително неподвижни, да не крещим и да избягваме продължителното взиране в очите му. Тялото трябва да бъде леко обърнато настрани, без резки движения. Ако имаме чанта, раница, колело или друг предмет, можем да го поставим между себе си и животното.

Не бива да посягаме към кучето, да го ритаме или да размахваме ръце, освен ако вече не се налага да се защитаваме при непосредствено нападение.

При децата тези правила трябва да се обясняват отрано. Те не бива да галят непознато куче без разрешение, да го безпокоят, докато се храни или спи, нито да се приближават до майка с малки.

Но отговорността не може да бъде прехвърляна върху детето. Възрастните са тези, които трябва да предотвратят опасната среща.

Кучето има нужда от повече от храна

Да имаш куче не означава само да го храниш и да го извеждаш набързо пред блока. То има нужда от движение, занимания, ясни правила, ветеринарна грижа и контакт с хора и други животни.

Особено важна е ранната социализация. Куче, което израства изолирано, вързано или затворено, по-трудно разпознава нормалните ситуации и може да реагира със страх или защита.

Обучението също не трябва да се основава на бой и сплашване. Наказанието може временно да потисне нежеланото поведение, но не учи животното какво се очаква от него. Често то само засилва тревожността и прави реакциите му по-непредвидими.

Кастрацията може да помогне срещу нежеланото размножаване и някои поведения, свързани с хормоните, но не е магическо решение за всяка форма на агресия. Ако кучето вече проявява опасно поведение, са необходими ветеринарен преглед и работа с квалифициран специалист.

Модата, която генерира страдание

Проблем има и при т.нар. дизайнерски породи – кръстоски, продавани като по-здрави, по-красиви или хипоалергенни. Резултатът обаче не може да бъде гарантиран само чрез смесването на две популярни породи.

Създателят на лабрадуудъла Уоли Конрон по-късно признава, че съжалява за модата, която неговият експеримент е породил. Първоначалната му цел била да създаде подходящо куче водач за човек с алергия, но впоследствие името се превърнало в успешен търговски етикет.

При безконтролното развъждане кучето може да наследи здравословни и поведенчески проблеми и от двамата родители. Кръстоска между мопс и бигъл например може да получи силната нужда от движение на бигъла, но и затрудненото дишане на мопса.

Когато външният вид и печалбата са по-важни от здравето, цената се плаща от животното.

Не всяко агресивно куче е жертва и не всеки стопанин е единственият виновник. Има значение как животното е отглеждано, но значение имат още неговото здраве, минал опит, наследствени особености и конкретната ситуация.

Затова лозунгът „няма лоши кучета, има само лоши стопани“ звучи утешително, но е прекалено опростен. По-важно е да признаем, че човекът носи отговорността да познава животното, да предвижда риска и да не допуска то да застраши други хора.

След трагедия като тази в Кубрат не е достатъчно да спорим дали кучето е виновно. Необходими са контрол върху безстопанствените животни, работеща система за сигнали, отговорност за хората, които ги отглеждат, и повече знания за безопасно съжителство.

Кучето е животно със свои инстинкти и нужди. А нашата работа е да разбираме тези нужди и да поставяме ясна граница там, където започва опасността за другите.