Според международния редактор на Дневник, Техеран в момента няма полза от това да си навлича гнева на ЕС
Това е опит на Доналд Тръмп да поддържа тон на заплахи, който да бъде приеман достатъчно сериозно и в Техеран, и във всички останали столици, които по някакъв начин са свързани с конфликта. Въпреки всички изостряния и закани, които виждаме, Тръмп не желае да продължи войната в най-активния ѝ вид. Той търси начин да поддържа усещането, че все още разполага с достатъчно средства за възпиране, които може да използва срещу Ислямската република.
Така журналистът от "Дневник" Ангел Петров коментира пред ТАРАЛЕЖ последните заплахи на американския президент да накаже икономически всяка страна, която помага на режима в Техеран. От друга страна, според него, ислямската република продължава да разиграва картата с Ормузкия проток.
"Иранците смятат Ормузкия проток за по-голямо възпиращо средство дори от ядреното оръжие. Техеран разиграва тази карта и в момента. Иран, дори със заплахите срещу европейските съюзници на САЩ, включително България, показва, че инструментариумът му за заплахи също не е особено голям. Подобни атаки са обсъждани като възможни сценарии и в други моменти от войната. Фактът обаче, че подобна информация излиза точно сега, не е случаен. Този теч към „Файненшъл таймс“ има своята роля – Иран да се представи в ново, по-нападателно лице."
Според Ангел Петров мирът със сигурност е далеч, в контекста на навършването на половин година от началото на войната на 28 август.
На въпрос дали Доналд Тръмп има ясна стратегия как трябва да приключи този конфликт той отговори:
"Тръмп по-скоро няма план и стратегия. В момента той прави това, което обикновено прави, когато разбере, че няма да получи веднага ясна полза – периодично пренасочва вниманието към други въпроси. В мига, в който се видя, че преговорите с Иран няма да доведат до конкретно решение в близките седмици, вниманието бързо беше пренасочено към Газа. Новият фокус, с който Тръмп иска да занимава американските медии, е евентуална среща с Ким Чен-ун, с когото, по думите му, е в добри отношения, както и намаляването на напрежението в Индо-Тихоокеанския регион. Тези похвати на Тръмп стават видими, когато започне да губи инерция в проект, който е подхванал на световната сцена. Това може да означава затишие, но е възможно да се запази и сегашната ситуация на „нито мир, нито война“. А тази ситуация не е добра за иранската икономика."
Европа и България
Журналистът коментира и позицията на Европейския съюз в конфликта и последните събития около войната:
"Европа има твърде много проблеми, които я разкъсват отвътре. Един от тях е въпросът как да се справи с Доналд Тръмп. През последните месеци се вижда, че отговорът дълго време беше: „Това не е нашата война“. Няма обаче необходимото съгласуване на позициите в ЕС, така че някой отвъд нивото на отделните европейски лидери да може да трупа политически капитал и да води подобни преговори. Когато европейските лидери се върнат от ваканциите, отново ще трябва да се занимават с въпроси като Украйна и миграцията, каквато видяхме и в случая със Сеута. Фокусът на Европа е другаде."
Относно новината за заплахи от Иран, която британското издание "Файненшъл таймс" разпространи, според Петров, ЕС и НАТО наистина имат капацитета да реагират.
"Европа показа, че не се поддава на провокации от иранска страна...По тази тема обаче европейските държави нямат еднакви интереси и затова не са единни."
На въпрос дали България трябва да приема сериозно отправените от Иран заплахи, журналистът от "Дневник" заяви:
"Безотговорно е в днешния свят негативните сценарии да бъдат категорично изключвани. Винаги има какво да ни изненада. От друга страна, ако разгледаме хипотезата за заплахи от различно естество – хибридни или терористични атаки – всички ще знаят или поне ще предполагат, че зад тях стои Иран. Тогава Техеран ще получи точно това, което не иска. Европа ще бъде принудена да обърне много повече внимание на ситуацията, а това не устройва ислямската република."
Според Петров Иран от десетилетия работи по един и същи начин.
"На него му е изгодно да държи европейците и американците разделени по основните теми, по които има разногласия със Запада. Така му е по-лесно да преговаря, да протака и да избира удобния момент, в който да постига целите си. Това беше вярно при Обама, в голяма степен при Байдън и не по-малко при Тръмп. Затова няма причина Иран да си навлича гнева на европейците точно по такъв начин в момента.", категоричен бе той.
