Засега изходът е трудно предвидим
Исландците ще гласуват на 29 август дали страната да възобнови прекъснатите преди повече от десетилетие преговори за присъединяване към Европейския съюз. Вотът се следи внимателно в Брюксел, тъй като положителен резултат би могъл да даде нов тласък на европейското разширяване.
Важно е да се уточни, че предстоящото гласуване не е за самото членство в ЕС. Гражданите ще решат единствено дали правителството да получи мандат да върне страната на масата за преговори. Ако впоследствие бъде постигнато споразумение с ЕС, за окончателното присъединяване ще бъде необходимо ново допитване до населението.
Засега изходът от вота е трудно предвидим. Социологическите проучвания показват почти пълно разделение на обществото. Около 46% от анкетираните подкрепят възобновяването на преговорите, същият процент е против, а приблизително 8% все още не са решили как ще гласуват.
Исландия има особен статут спрямо Европейския съюз. Макар да не е член на блока, страната участва в Европейското икономическо пространство и има достъп до единния пазар. Тя е и част от Шенгенското пространство. Това означава, че значителна част от европейските правила вече се прилагат в страната.
Именно поради тази причина Европейската комисия разглежда евентуалното възобновяване на преговорите с особен интерес. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос посочва, че Исландия е сред най-добре подготвените потенциални кандидати, тъй като вече е в голяма степен съобразена с европейското законодателство.
За Брюксел евентуалното завръщане на Рейкявик към преговорите би имало значение и извън отношенията между ЕС и Исландия. Европейският съюз от години се опитва да ускори процеса на разширяване, но кандидатурите на държави от Западните Балкани и Източна Европа се развиват бавно.
Последната държава, която стана член на ЕС, беше Хърватия през 2013 г. На този фон присъединяването на стабилна и просперираща северноевропейска страна би изпратило силен политически сигнал. Според европейски дипломати положителен вот в Исландия може да повлияе благоприятно и върху политическия климат около кандидатурите на Черна гора, Албания, Украйна и Молдова.
Стратегическото положение на Исландия също увеличава значението на евентуалното ѝ по-тясно обвързване с ЕС. Страната се намира в Северния Атлантик и в близост до Арктика, където през последните години се засилва геополитическото напрежение. Затова Исландия има значение не само от икономическа, но и от гледна точка на сигурността.
Основната пречка пред европейската интеграция обаче остава риболовът.
Рибните ресурси и контролът върху териториалните води са изключително чувствителна тема за исландското общество. Секторът има важно икономическо значение, но е свързан и с националната идентичност на страната. Евроскептиците се опасяват, че членството в ЕС би ограничило възможностите на Исландия сама да определя правилата за управление на риболовните си ресурси.
От Европейската комисия вече дават сигнали, че са готови да обсъждат специфичните интереси на страната. Марта Кос подчертава, че Брюксел разбира значението на риболова за исландците и неговата роля както за икономиката, така и за идентичността на обществото.
Пътят на Исландия към ЕС започва през 2009 г., когато страната официално подава кандидатура за членство на фона на тежката финансова криза. Преговорите започват през 2010 г., но няколко години по-късно новото правителство решава да ги прекрати. През 2013 г. процесът е замразен, преди да бъдат решени някои от най-спорните въпроси, сред които и риболовът.
Оттогава ситуацията в Европа и света се е променила значително. Поддръжниците на членството виждат в ЕС възможност за по-голяма икономическа сигурност, участие във вземането на решения на европейско ниво и евентуално приемане на еврото.
Противниците на идеята от своя страна твърдят, че Исландия вече се възползва от голяма част от предимствата на европейския пазар, без да се налага да се отказва от пълен контрол върху ключови национални политики.
Затова резултатът от съботния вот може да се окаже важен, но няма автоматично да направи Исландия член на ЕС.
Победа на лагера, подкрепящ възобновяването на преговорите, единствено ще отвори отново процеса, прекъснат през 2013 г. След това ще започнат сложни разговори с Брюксел, а окончателното решение за членството ще бъде оставено на самите исландски граждани.
