Според нея процесът трябва да бъде адаптиран към новата геополитическа среда
Европейската комисия подготвя промени в начина, по който Европейският съюз приема нови държави членки, заяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос на конференция в Загреб, цитирана от Euronews.
Според нея процесът трябва да бъде адаптиран към новата геополитическа среда и към перспективата ЕС да се разшири с повече от 30 държави членки.
Плановете включват поетапно сближаване на кандидатите с ЕС още преди пълноправното членство, по-силни механизми за защита на върховенството на закона и промени във функционирането на самия Съюз.
„Светът се промени. И разширяването трябва да се промени заедно с него“, заяви Кос.
Комисията възнамерява да представи конкретните си идеи през септември, преди европейските лидери да обсъдят бъдещето на разширяването на срещата си през октомври. Кос определи предстоящия момент като нов „Хелзинкски момент“ – препратка към Европейския съвет в Хелзинки през 1999 г., който постави институционалната основа за голямото разширяване на ЕС през 2004 г., когато към Съюза се присъединиха 10 държави.
Сред държавите, които в момента отбелязват най-съществен напредък, Кос посочи Черна гора, Албания, Украйна и Молдова. Тя отбеляза и решението на Исландия да възобнови процеса си по присъединяване.
Според Кос дискусията вече не може да бъде ограничена единствено до въпроса дали кандидатите са готови за членство. Брюксел трябва паралелно да отговори и на въпроса дали самият ЕС е способен да функционира ефективно с по-голям брой държави.
Комисарят очерта няколко направления, по които трябва да бъде постигнат политически консенсус – от начина, по който работят европейските институции, до защитата на бюджета и върховенството на закона след присъединяването на нови членове.
Една от идеите е ЕС да промени начина, по който взема решения, без непременно да се налага промяна на основните договори. Това би позволило да се избегнат продължителни преговори и сложни процедури по ратификация в държавите членки.
Кос посочи като възможност ограничаването на броя на областите, в които една държава може да блокира решение на целия Съюз. Тя допусна и промени в институционалната структура, включително по-компактни институции. На този етап обаче Комисията не е представила конкретен модел за подобна реформа.
Друга възможност е по-широкото използване на т.нар. засилено сътрудничество. При него група държави може да предприеме обща инициатива, без да изчаква всички останали членове да са готови да участват. Като примери Кос посочи развитието на Шенген и еврото.
Втората голяма промяна засяга отношенията с държавите, които вече са станали членове на ЕС. Комисията иска по-надеждни механизми, с които да се предотвратява отстъпление от демократичните стандарти и върховенството на закона след присъединяването.
Идеята е свързана с опита от предишни разширявания и най-вече с проблемите около върховенството на закона в Унгария при управлението на Виктор Орбан. Пет от държавите основателки на ЕС вече са поставили въпроса за подобни допълнителни гаранции.
Кос предупреди, че Съюзът трябва да избегне ситуация, при която държава кандидат изпълнява всички условия преди членството, но впоследствие започва да нарушава основните принципи на ЕС.
„Трябва да сме сигурни, че няма да допуснем троянски коне – нито днес, нито след 10 или 20 години“, заяви тя, като подчерта необходимостта от механизми, които не само да предотвратяват нарушенията, но и да позволяват коригирането им, ако те все пак възникнат.
Предложението обаче може да се окаже политически чувствително, тъй като създава въпроси около равнопоставеността на държавите членки и риска от фактическо разделение на „първа“ и „втора“ категория членове.
Черногорският посланик в ЕС Петър Маркович заяви пред Euronews, че Подгорица би подкрепила подобни гаранции, ако те се основават на ясни и обективни критерии и се прилагат за всеки отделен случай.
Третият важен елемент от плановете е промяна в методологията на самото разширяване.
Франция, Германия и други държави членки от известно време настояват за поетапно интегриране на кандидатите. Идеята е страните да получават конкретни ползи от по-тясното си обвързване с ЕС още преди официалното членство.
Кос смята, че сегашният модел „всичко или нищо“ не отговаря на геополитическата ситуация. Процесът на присъединяване може да продължи години или дори десетилетия, докато други сили използват този период, за да увеличават политическото си влияние върху кандидатите.
Затова Брюксел иска по-структуриран модел на постепенна интеграция, при който достъпът до определени предимства на ЕС ще бъде възможен по-рано, но ще остане обвързан с конкретни реформи и изпълнение на поетите ангажименти.
Сред вече съществуващите примери са включването на някои държави кандидати в Единната зона за плащания в евро (SEPA) и свързването им с енергийната инфраструктура на ЕС. Според Кос тези стъпки са полезни, но не са достатъчни.
Особено значение за новия подход има Украйна. Започналият процес на присъединяване на Киев увеличава натиска върху ЕС да намери по-гъвкав начин за интеграция, включително на фона на дискусиите за бъдещите отношения между Украйна, Русия и Европа.
Четвъртият въпрос е свързан с икономическите последици от приемането на нови държави.
Брюксел трябва да оцени как присъединяването на нови членове ще се отрази върху настоящите държави и върху бюджета на ЕС. Комисията разглежда възможността за по-широки преходни периоди и други защитни механизми, които да улеснят адаптацията след членството. Подобни инструменти вече са използвани при предишни разширявания.
Паралелно с това ЕС трябва да гарантира, че бюджетът му ще може да продължи да финансира общите приоритети, дори ако броят на държавите получатели се увеличи.
Новият подход на Комисията показва и по-широка промяна във виждането за самото разширяване. То вече не се разглежда само като технически процес, при който кандидатите постепенно приемат законодателството на ЕС.
Енергетиката, транспортът, търговията, сигурността и стратегическата ориентация на кандидатите също придобиват все по-голямо значение. Според Комисията по-бързото сближаване с ЕС може да ограничи пространството за политическо влияние от страна на други геополитически центрове.
Предстоящото представяне на предложенията през септември ще даде начало на по-широкия политически дебат. След това европейските лидери ще трябва да решат не само кои държави могат да се присъединят към Съюза, но и как самият ЕС трябва да се промени, за да може да ги приеме.
