Украинските удари по руски петролни рафинерии доведоха до нови проблеми с доставките на горива в Русия. Според данни на Ройтерс, цитирани от „Дойче веле“, засегнати са най-малко 30 региона.
За разлика от предишната вълна на недостиг, която започна в края на май и продължи до средата на юли, този път проблемите засягат в по-голяма степен Москва и района около столицата. На някои бензиностанции на „Газпром“ и „Татнефт“ в Москва вече има ограничения при продажбата на гориво.
„Не може да се каже, че изобщо няма бензин. Но кризата е осезаема. При това тя не е само личен проблем – да не знаеш дали можеш да напуснеш града и после отново да се върнеш, тя е и икономически проблем“, коментира пред „Дойче веле“ Олег Григоренко от руския онлайн портал „7х7“.
По думите му в редица региони таксиметрови шофьори, куриерски компании и строителни фирми вече отчитат спад на поръчките заради зависимостта си от горивата.
Проблеми има и в южния Краснодарски край, където пред бензиностанциите са се образували дълги опашки. Местни жители описват ситуацията като особено тежка в разгара на летния сезон.
„Спокойствието в Сочи днес е необичайно – туристите са много по-малко. Основната причина е, че в града няма никакъв бензин“, написа в Instagram местният брокер на недвижими имоти Игор Захарченко.
Според руския депутат Игор Ананских, който е първи заместник-председател на парламентарната комисия по енергетика, ситуацията с доставките може да се нормализира в рамките на две-три седмици.
Икономическият експерт Николай Коршеневски обаче не очаква толкова бързо решение. Пред „Дойче веле“ той твърди, че се наблюдава и влошаване на качеството на бензина. По думите му негови познати са получили проблеми с автомобилите си, които са били свързани с повреди на двигателите след използване на гориво с лошо качество.
Коршеневски предупреждава, че затрудненията в нефтената и газовата промишленост могат да се превърнат в предвестник на по-дълбока икономическа криза.
Според „Блумбърг“ руският износ на петрол е намалял значително по време на войната, а производството също е спаднало.
„През 2019 година Русия е произвеждала по 11,5 милиона барела дневно, днес са по-малко от девет милиона. Ако тази тенденция се задържи и се задълбочи, количеството може да спадне до осем милиона барела, а това би била предпоставка за мащабна икономическа и системна криза“, смята Коршеневски.
Според него Русия може да се окаже в продължителна икономическа стагнация, подобна на тази, която вече се наблюдава във Венецуела.
Икономическият анализатор Вячеслав Ширяев също поставя под съмнение възможността недостигът да бъде компенсиран чрез внос от Индия, Китай или други държави, както предлагат руските власти.
„В контекста на изолацията, в която се намира Русия, не е възможно да се осигурят по 200 000 тона гориво на ден“, заявява той пред „Дойче веле“, посочвайки, че това приблизително съответства на необходимото количество за страната.
Руският икономист Игор Липсиц, който напусна поста си в Московския държавен икономически институт заради критиките си към властта, смята, че повредените рафинерии няма как да бъдат възстановени за кратко време. Освен това според него остава рискът те отново да станат мишена на въздушни удари.
Заради недостига руските власти ограничават потреблението. С предимство при зареждането са автомобилите на спешната помощ, полицията, пожарната, силите за сигурност и администрацията.
Според Ширяев продължаващите украински атаки срещу руски петролни обекти могат да окажат сериозен натиск върху икономиката на страната и в крайна сметка да повлияят върху способността на Москва да продължава войната.
Той смята, че при значително увеличаване на интензитета на украинските удари руската икономика може да бъде сериозно дестабилизирана.
По думите му продължителният недостиг на дизелово гориво би могъл да засегне железопътния транспорт, промишлеността, доставките на храни и селското стопанство.
„Ако Украйна съсипе цялата преработка на нефт, Путин ще установи, че даваните от него заповеди не се изпълняват“, казва Ширяев, според когото липсата на гориво може да се превърне в сериозен фактор за способността на Русия да продължава войната.