Иранският президент Масуд Пезешкиан остро осъди нападките срещу папа Лъв XIV, заявявайки, че действа „от името на великата нация Иран“.

В публикация в социалната мрежа „Х“ Пезешкиан подчерта, че „опорочаването на Иисус, пророка на мира и на братството, не е приемливо за нито един свободолюбив човек“, предадоха АНСА и „Радио Уно“.

ТАРАЛЕЖ пояснява, че в исляма Христос е считан за пророк, но не за богочовек. Името на Иисус се споменава директно 25 пъти в Корана, и още десетки пъти с почетни титли като „ал-Масих“ (Месията), „Синът на Мария“ (Ибн Марям), „Дух от Аллах“ и „Слово от Аллах“.

Реакцията на Техеран последва поредица от остри критики, отправени от Доналд Тръмп в „Трут соушъл“ и по време на брифинг във Вашингтон.

Американският президент намекна, че без неговата намеса настоящият понтифик – когото той нарича „американския папа“ – нямало да оглави Римокатолическата църква. По думите на ръководителя на Белия дом, Светия отец бил "слаб и ужасен". 

Конфликтът се задълбочи и от разпространена от Тръмп рисунка, генерирана от изкуствен интелект, изобразяваща го в роля, наподобяваща Исус Христос на апокалиптичен фон.

По-късно Тръмп се оправда, че е бил разбран погрешно и е искал да изглежда като лекар от Бърза помощ, след което премахна спорното изображение.

Словесната разпра между папата и Тръмп бележи безпрецедентен разрив между Ватикана и Белия дом, провокиран от коренно различните им позиции по войната в Иран и морската блокада. Докато Лъв XIV заложи на твърда антивоенна реторика и защита на мира, Тръмп отговори с лични нападки и обвинения в политическа пристрастност. Този сблъсък принуди европейски лидери като Джорджа Мелони да се разграничат от американския президент, за да защитят авторитета на папата, като същевременно позволи на Иран да се позиционира стратегически като „защитник на християнските ценности“ и международния морал срещу агресивната политика на САЩ.

По-рано днес вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, "че в някои случаи би било по-добре Ватиканът да се придържа към моралните въпроси и да остави на президента на САЩ да се заеме с определянето на американската политика“.