Италиански политически и църковни фигури се обединиха в подкрепа на папа Лъв XIV в понеделник, след като Доналд Тръмп нападна понтифика, предава Ройтерс.

Това постави премиера Джорджа Мелони в ситуация да балансира между близките връзки на Италия с Ватикана и нейния собствен съюз с американския президент.

Тръмп предизвика възмущение, като нарече Лъв XIV „ужасен“, което предизвика рядък директен отговор от папата. Той заяви, че „няма страх“ от американската администрация и ще продължи да се изказва срещу водената от САЩ война срещу Иран и в защита на мигрантите.

Мелони, която през последните години поддържа близки отношения с Тръмп, излезе с изявление в подкрепа на Лъв XIV, докато той отпътуваше на посещение в Африка, но не спомена директно нападките на американския президент. „Нека служението на Светия отец помогне за насърчаване на разрешаването на конфликтите и връщането на мира“, каза тя.

Политическите опоненти веднага се възползваха от това премълчаване, усещайки, че близостта на Мелони с Тръмп се превръща в електорален пасив в страна, където 66% от хората имат негативно мнение за американския лидер заради агресивната му външна политика.

Анджело Бонели от лявата партия AVS критикува Мелони, че не намира смелост да осъди „неприемливото богохулство на Тръмп“, визирайки и публикация на Тръмп с генерирано от изкуствен интелект изображение на самия него като Исус. Вицепремиерът Матео Салвини бе по-категоричен в критиката си, заявявайки, че атакуването на папата не е „нито мъдро, нито полезно“.

Бившият премиер Матео Ренци нарече действията на Тръмп „груб акт на агресия срещу римския понтифик“, добавяйки: „Тръмп идва и си отива, папите остават“. Коментарът му е ехо на италианската поговорка „chi mangia papa crepa“ (който се опита да погълне папата, умира), напомняща за вековната устойчивост на папството пред светските владетели.

Антонио Спадаро, висш служител във Ватикана, написа в X, че думите на Лъв имат значение именно защото са предизвикали такава реакция: „Тук се проявява моралната сила на Църквата – като пространство, в което властта бива съдена по стандарт, който тя не контролира“.