Изборите са в края на април 2027 г.
Без категоричен победител приключи първият голям дебат между седем от претендентите за президентския пост във Франция преди изборите през 2027 г. Политическият сблъсък се проведе на централния корт на „Ролан Гарос“ и показа сериозните различия между кандидатите по ключови въпроси – от бъдещето на Европейския съюз и отношенията със САЩ и Китай до огромния френски държавен дълг и пенсионната система.
Дебатът, организиран от влиятелната работодателска организация MEDEF, продължи с повече от час над предварително планираното време. В него участваха Жан-Люк Меланшон, Марин Тондьолие, Рафаел Глюксман, Габриел Атал, Едуар Филип, Брюно Рьотайо и Марин льо Пен, която към момента е сред водещите фигури в президентската надпревара.
Европа разделя кандидатите
Една от най-ясните разделителни линии се появи по отношение на бъдещето на Европейския съюз и способността му да се конкурира със САЩ и Китай, пише Политико.
Бившият премиер Едуар Филип, който заема позиции в дясноцентристкото пространство, разкритикува председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за търговското споразумение с американския президент Доналд Тръмп. Според него европейските държави трябва да бъдат много по-твърди в защитата на икономическите си интереси.
„Трябва да убедим европейските си партньори да говорят на езика на силата с Китай и Съединените щати“, заяви Филип. Той се обяви и в подкрепа на създаването на общоевропейски съюз на капиталовите пазари.
Рафаел Глюксман също защити идеята за по-самостоятелна Европа. Според него Франция е пропуснала възможността да се възползва от променената геополитическа ситуация и да застане начело на изграждането на по-независима европейска сила.
На противоположна позиция застана Жан-Люк Меланшон. Според него ЕС няма как да се противопостави успешно на глобални сили като САЩ и Китай, докато продължава да следва принципите на свободната конкуренция и свободната търговия. Той заяви, че ако стане президент, Франция ще отказва да изпълнява определени европейски правила в областта на икономиката и търговията и отново настоя за преразглеждане на основополагащите договори на ЕС.
Марин льо Пен също заложи на традиционно критичната си позиция към Брюксел. Тя обяви, че като президент би намалила френската вноска в бюджета на ЕС с 5 млрд. евро.
Льо Пен разкрива икономическите си намерения
Особено внимание по време на дебата привлече икономическата програма на Марин льо Пен. Един от големите въпроси преди началото на кампанията е доколко нейният „Национален сбор“ ще се придвижи към по-благоприятна за бизнеса политика, за да привлече по-широк кръг десни избиратели.
Льо Пен остана близо до част от традиционните си икономически позиции, но направи и предложения, които биха могли да получат подкрепа от бизнеса.
Тя обеща бюджетни икономии за 125 млрд. евро чрез ограничаване на разходите, свързани с имиграцията, намаляване на броя на държавните агенции и съкращаване на френската вноска в бюджета на ЕС.
Льо Пен потвърди и намерението си да върне минималната пенсионна възраст на 62 години за повечето работещи. Това на практика би означавало отмяна на една от най-оспорваните реформи на Еманюел Макрон от 2023 г.
В същото време тя предложи конституционна промяна, която да ограничава размера на бюджетните дефицити – механизъм, наподобяващ германската „дългова спирачка“.
Дългът от над 3,5 трилиона евро се превръща в централна тема
Ако по един въпрос кандидатите показаха известно съгласие, то е, че сегашното състояние на публичните финанси не може да бъде запазено. Франция вече има държавен дълг от над 3,5 трилиона евро, но претендентите за президентския пост предлагат коренно различни решения.
Едуар Филип и Габриел Атал се опитаха да се позиционират като привърженици на строгата бюджетна дисциплина и ограничаването на публичните разходи. Опонентите им обаче веднага припомниха, че след идването на Еманюел Макрон на власт през 2017 г. френският дълг е нараснал с над 1 трилион евро.
Меланшон предложи значително по-радикална рецепта – Франция да спре да плаща лихвите по онази част от държавния дълг, която се държи от Европейската централна банка.
Той уточни, че предложението му не засяга ценните книжа, притежавани от частни кредитори – „поне на този етап“, както сам се изрази, предизвиквайки смях сред публиката.
Няма победител, битката тепърва започва
Брюно Рьотайо, лидерът на „Републиканците“, се представи като консервативен кандидат, ориентиран към бизнеса и ограничаването на ролята на държавата. Той заяви, че иска да „постави държавата в услуга на бизнеса“, като политическите му послания напомнят икономическия консерватизъм от времето на Роналд Рейгън.
По-левите предложения на Меланшон и лидера на Зелените Марин Тондьолие получиха по-хладна реакция, което до голяма степен беше очаквано предвид аудиторията на събитието, съставена предимно от представители на бизнеса.
Самият формат на дебата – седем кандидати на една сцена и продължителни отговори – не позволи на нито един от участниците да постигне категорично надмощие.
Но първият сблъсък показа нещо по-съществено: президентската кампания във Франция постепенно се оформя като избор не просто между различни личности, а между коренно различни икономически и геополитически модели.
Осем месеца преди вота надпреварата остава отворена, а резултатът от нея може да има последици далеч отвъд границите на Франция – за посоката на Европейския съюз, отношенията със САЩ и Китай и бъдещия баланс на силите в Европа.
