Повече от два месеца след началото на войната около Иран и Персийския залив европейските потребители все още не усещат сериозен удар върху цените в супермаркетите. Големи търговски вериги като Carrefour и Aldi уверяват, че цените остават стабилни, а рафтовете са пълни.

Според икономисти и земеделски експерти обаче това е само временно спокойствие. Истинският ефект от конфликта тепърва ще достига до потребителите — бавно, но неизбежно, чрез една дълга икономическа верига. Скъпият природен газ оскъпява производството на торове, скъпите торове повишават разходите на фермерите, а това в крайна сметка води до по-скъпа храна.

След затварянето на Ормузкия проток от Иран, в отговор на американско-израелските удари, международните пазари реагираха рязко. Цените на природния газ са скочили с близо 60 процента, а някои видове торове вече струват с до 50 процента повече. В Германия например уреята — един от най-използваните азотни торове — се продава за около 550 евро на тон при около 370 евро преди началото на кризата.

Това е сериозен проблем за европейското земеделие, защото производството на азотни торове зависи директно от природния газ. Макар Европа да има собствени заводи за торове, суровината за тях идва основно от внос.

„Настоящата стабилност в магазините е въпрос на време, а не на защита от кризата“, предупреждава Дейвид Лаборд от Организацията по прехрана и земеделие на ООН. По думите му храните, които днес стоят по рафтовете, са произведени със суровини, купени още преди избухването на конфликта.

Повечето европейски фермери все пак са имали известен късмет за пролетната сеитба. Мнозина са успели да закупят торове предварително и да избегнат най-силния ценови шок. Сега обаче започват поръчките за есенните култури и сметките вече изглеждат много по-тревожни.

Проблемът е, че цените на пшеницата почти не са се променили, докато разходите за торове растат рязко. Това принуждава фермерите да намаляват използването на азот или да преминават към култури, които изискват по-малко торене. И в двата случая резултатът е по-нисък добив и по-малко продукция на пазара през следващите години.

Най-сериозните последици вероятно ще се усетят през 2027 година, когато ефектът от днешните решения в земеделието достигне до хранителната индустрия и магазините.

Някои държави вече усещат кризата по-силно от други. Ирландия например почти няма собствено производство на торове и разчита основно на внос. Освен това голяма част от земеделската ѝ земя са пасища, които изискват постоянни количества азот.

„Фермерите вече подписват договори на военни цени“, казва Ноел Банвил от Ирландската асоциация на фермерите.

В Швеция националната земеделска федерация изчислява, че кризата вече е струвала на фермерите около 160 милиона евро или приблизително 12 процента от печалбите им. Според представителите на сектора много производители ще бъдат принудени да прехвърлят разходите директно върху потребителите.

Междувременно Европейската комисия подготвя нов план за действие относно торовете, който трябва да бъде представен на 19 май от еврокомисаря по земеделието Кристоф Хансен. Планът предвижда намаляване на зависимостта от внос, стимулиране на европейското производство и насърчаване на по-ефективното използване на торовете.

Проблемът е, че тези решения изискват години. Изграждането на нов завод за торове например отнема между три и четири години, а фермерите трябва да решават какво да сеят още сега.

Допълнително напрежение предизвиква и новият европейски механизъм CBAM — въглеродният данък върху вносните торове. Част от страните в ЕС настояват той временно да бъде замразен, защото оскъпява още повече доставките в момент на криза. Други държави обаче искат правилата да останат в сила, за да защитят европейските производители.

Кризата далеч не засяга само Европа. В Съединените щати около 70 процента от фермерите вече заявяват, че не могат да си позволят необходимите количества торове. Американското министерство на земеделието прогнозира най-слабата реколта от пшеница от повече от век.

В Бразилия се очаква сериозен недостиг на фосфатни торове преди сеитбата на соя, а Етиопия остава силно зависима от доставки през Персийския залив.

Допълнително напрежение идва и от Китай, който ограничи износа на някои ключови торове и суровини. Според експерти именно подобни ограничения могат да превърнат ценовия шок в реален глобален недостиг.

Световната продоволствена програма на ООН вече предупреди, че ако войната продължи, още десетки милиони хора могат да изпаднат в остра продоволствена несигурност.

„Това не е като шока след началото на войната в Украйна. Тогава всичко беше мигновено. Сега процесът е по-бавен, но знаем какво предстои“, казва Алваро Ларио от Международния фонд за развитие на селското стопанство.

Ако прогнозите се окажат верни, европейските потребители ще усетят реалния ефект от войната не по телевизията, а на касата в супермаркета — чрез по-скъп хляб, месо, мляко и зеленчуци през следващите години.