Повод за острата дипломатическа офанзива стана представената от ЕК нова стратегическа рамка, която направи крачка назад от първоначалните амбиции за абсолютно нулеви емисии на новите превозни средства.
Сериозен политически разкол разтърси европейските институции, след като седем държави членки се обединиха срещу опитите на Европейската комисия да смекчи климатичните цели в автомобилния сектор. Франция, Испания, Дания, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Швеция подписаха съвместен документ, с който настояват за пълно и безкомпромисно премахване на двигателите с вътрешно горене (ДВГ), пресичайки всякакви възможности за законови вратички след 2035 година.
Повод за острата дипломатическа офанзива стана представената от ЕК нова стратегическа рамка, която направи крачка назад от първоначалните амбиции за абсолютно нулеви емисии на новите превозни средства. Брюксел открехна вратата за сложна компромисна система, позволяваща 10% от въглеродните емисии след 2035 г. да бъдат компенсирани чрез използването на синтетични електронни горива (e-fuels), зелена стомана или чрез т.нар. „суперкредити“ за малки градски електромобили с дължина под 420 сантиметра. На практика това би означавало, че след крайния срок на пазара все още ще могат да се продават определени обеми бензинови и хибридни автомобили.
Сблъсък на национални интереси
Предложеният от Комисията компромис обаче не само не успокои духовете, но и раздели държавите членки на два коренно противоположни лагера, превръщайки прехода към екологична мобилност в бойно поле на лобита.
От едната страна застава блокът на „твърдата линия“ (седемте подписали държави), които смятат, че всяко изключение оставя Европа в дългосрочна икономическа зависимост от вноса на изкопаеми горива от трети страни и застрашава сигурността на инвестициите в чисти технологии.
От другата страна са индустриални гиганти като Германия, Италия и Чехия, подкрепени от фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента. Те изискват още по-леки преходни правила, по-хлабави междинни цели, отпадане на предложените задължителни квоти за електрически коли в бизнес автопарковете и като цяло — спасяване на конвенционалните двигатели в името на защитата на работните места.
Сенките на миналото и натискът от Азия
Настояването за твърд подход от страна на седемте нации идва и на фона на дълбокото недоверие към традиционните технологии. Пазарни анализатори напомнят, че близо 80 процента от дизеловите автомобили, пуснати в експлоатация от 2009 г. насам, са снабдени с манипулиращ софтуер за вредните емисии – факт, който продължава да тежи на преговорите за чист въздух.
Докато в кулоарите на Брюксел се води ожесточена политическа битка, реалността на пазара се развива с бързи темпове. Продажбите на нови електрически превозни средства в Европа стремително настигат тези на бензиновите. Този процес е катализиран и от масираната инвазия на азиатските производители. Според актуалните пазарни прогнози, географските пренареждания ще засегнат сериозно и българския пазар, където се очаква до края на годината всяка десета новопродадена кола да бъде с китайски произход.
Развитието на темата ще определи дългосрочната стратегия на европейските автомобилни концерни, които в момента са притиснати между строгите екологични изисквания и конкуренцията на по-евтините азиатски електромобили. „Таралеж“ продължава да следи дебатите в Съвета на ЕС.
