Уникални места по света изчезват с ускорени темпове под въздействието на климатичните промени, покачващото се морско равнище и човешката дейност. Според учени до 2045 г. част от най-емблематичните дестинации на планетата могат да бъдат загубени безвъзвратно.

На база данни от ЮНЕСКО, НАСА и климатични изследвания РБК е изготвила списък със застрашени дестинации.

Покачването на морското равнище заплашва редица територии, като при някои от тях съществува риск от пълно изчезване до 2045 г.

Малдивите са сред най-уязвимите - около 80% от територията им се намира на по-малко от 1 метър над морското равнище. Островите постепенно потъват, а правителството вече обмисля преместване на населението.

Тувалу в Тихия океан - четвъртата най-малка държава в света - има най-висока точка едва 5 метра над морското равнище, като учените прогнозират пълно наводнение до 2050 г.

Маршаловите острови също губят територия заради щормови вълни, а част от населението вече се преселва в САЩ.

Сейшелските острови, известни с уникалните си гранитни образувания и коралови рифове, са изправени пред сериозен риск, като бреговете им ерозират с 10-15 см годишно.

Глобалното затопляне засяга най-силно ледниците, като при част от тях съществува риск да изчезнат през следващите десетилетия.

Ледниците на Килиманджаро в Танзания са загубили около 85% от ледената си покривка от 1912 г. насам, като се очаква между 2030 и 2040 г. да изчезнат напълно.

Патагонските ледници в Аржентина и Чили - третата по големина ледена маса след Антарктида и Гренландия - се топят с ускорени темпове, губейки около 21 гигатона лед годишно.

В Националния парк „Глейшър“ в щата Монтана, САЩ, от около 150 ледника през 1850 г. днес са останали едва 25, като има вероятност до 2030 г. да изчезнат напълно.

Алпийските ледници в Швейцария, Австрия и Италия губят до 3% от масата си годишно, което поставя под въпрос бъдещето на известните ски курорти в региона.

Според учените летният морски лед в района на Северния полюс може да изчезне между 2030 и 2050 г., което би довело до сериозни промени в арктическата екосистема и би застрашило полярните мечки.

Повишаването на температурите в океаните води до необратимо увреждане на кораловите рифове и морските екосистеми.

Големият бариерен риф в Австралия - най-голямата жива структура на Земята - е преживял пет масови събития на избелване от 2016 г. насам. Според учените до 2045 г. може да загуби до 90% от коралите си. Основните заплахи са повишаването на температурата на водата, замърсяването и кораловите болести.

Мъртво море, разположено между Израел и Йордания, губи около 1 метър от водното си ниво годишно и за последните 50 години се е свило с една трета. Съществува риск да пресъхне напълно до 2050 г.

Евърглейдс във Флорида, САЩ, представляват уникални тропически влажни зони, които са застрашени от промените във водните нива и урбанизацията. Около половината от територията им вече е загубена.

Някои градове също са изложени на риск. Венеция потъва с около 1-2 мм годишно, като според някои оценки процесът достига 2-4 мм. Наводненията стават все по-чести и разрушителни, а дори системата MOSE може да се окаже недостатъчна. Застрашени са дворците по Гранд канала, Пиаца Сан Марко, както и мостове и историческа архитектура.

Амстердам, разположен под морското равнище, също е уязвим, като съществува риск защитната система от язовири да не издържи на екстремни климатични промени.

Промени настъпват и в тропическите гори и уникалните екосистеми. В Амазония се губят около 10 000 км² гора годишно заради обезлесяването, като регионът се приближава до „точка на безвъзвратност“, след която може да се превърне в савана.

Конго - втората по големина тропическа гора в света - също намалява вследствие на незаконна сеч и добив.

В Мадагаскар около 90% от девствените гори вече са унищожени, което води до изчезване на уникални видове лемури и растения.

Галапагоските острови в Еквадор също са под заплаха, като екосистемите им страдат от инвазивни видове, засилен туристически натиск и променящи се океански течения.

Сред застрашените обекти попадат и редица исторически и археологически обекти. В Долината на царете в Египет гробниците на фараоните се разрушават вследствие на покачващите се подпочвени води и интензивния туристически поток. Древният град Тимбукту в Мали постепенно бива поглъщан от пясъците на Сахара заради опустиняването.

Част от тези места вече въвеждат ограничения за броя на посетителите или специални правила за достъп, с цел да се ограничи натискът върху тях.

Те не са просто туристически дестинации, а представляват уникални екосистеми, културно-историческо наследство и дом за милиони хора и животни. Загубата им би била необратима.

Според учените следващите 20 години са решаващи и може да се окажат последният шанс тези природни и архитектурни забележителности да бъдат видени в автентичния им вид.