Европейският проект изглежда не просто абстрактен, но и антропологически неустойчив. Ако ЕС не може да предложи истинско чувство за принадлежност, той не може да се превърне в стабилна политическа общност. Европа също се нуждае от емоционално убедително „ние“, което предполага съществуването на „тях“. Знамето, химнът, програмата „Еразъм“ или еврото на ЕС не могат сами по себе си да създадат идентичност. Една политическа общност не може да процъфтява върху символи, които не успяват да предизвикат емоция, спомен или катарзис. Както показва социалната психология, колективната идентичност рядко се изгражда единствено върху радост, а се кове и чрез контраст и конфликт. Споделената история става ефективна само когато включва чувство за „нас“, които са били заплашвани, атакувани или обединени чрез съвместни усилия – и чувство за „тях“, които са аутсайдери и фундаментално различни