Новини
Търси

Световен ден на диабета с д-р Ивайло Богомилов: затлъстяване, риск и пропуснати прегледи

Световен ден на диабета с д-р Ивайло Богомилов: затлъстяване, риск и пропуснати прегледи

Късната диагноза, затлъстяването и липсата на профилактика оформят новото лице на диабета у нас

Диабетът е познат на човечеството от хилядолетия – описан е още в древноегипетски папируси, а през II век Аретей Кападокийски му дава името diabetes. Истинската революция обаче идва чак през 1922 г., когато е открит инсулинът и болестта престава да бъде фатална диагноза. В чест на откривателя Фредерик Бантинг светът отбелязва 14 ноември като Световен ден за борба с диабета.  Ден, в който светът говори за едно заболяване, което продължава да се променя и да показва слабостите на съвременното ни общество.

Малко над сто години след това откритие диабетът продължава да бъде едно от най-значимите неинфекциозни заболявания на нашето време. По този повод разговаряме с д-р Ивайло Богомилов, ендокринолог, преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет, носител на Европейската награда „Карл Велики“ и специалист по модерни подходи в лечението на ендокринни и метаболитни заболявания.

Какво се крие зад диагнозата?

,,При диабет тип 1 имаме автоимунен процес – панкреасът спира да отделя инсулин и пациентът остава напълно зависим от него. Това е диабетът на младата възраст.
Тип 2 е много по-различен механизъм – развива се бавно, свързан е с инсулинова резистентност, наднормено тегло, неправилен режим на хранене и заседнал живот. Той беше наричан „старчески“, но вече го диагностицираме и при млади хора, включително деца. Гестационният диабет се появява само по време на бременност и изисква специфично проследяване.“

 Казвате, че диабет тип 2 „се подмладява“. Какво стои зад тази тенденция?

„Най-голямата причина е затлъстяването. Това е заболяване само по себе си, което води до над 20 други състояния – артериална хипертония, подагра, дислипидемия, чернодробни заболявания, сърдечно-съдови инциденти. Децата се движат все по-малко, храната е все по-богата на захари и трансмазнини. Световната статистика показва, че затлъстяването ще се удвои през следващите години. България е сред водещите страни по детско затлъстяване в Европа, което означава, че след 10–15 години ще имаме много повече млади пациенти с диабет тип 2.“

Има ли пациенти, които не подозират, че имат диабет?

„При мен често идват такива пациенти. Тип 2 диабет започва тихо. Първо се повишава захарта на гладно, после след хранене. Симптомите – умора, сухота в устата, жажда, по-често уриниране – обикновено се обясняват със стрес или натоварване. Много хора не ходят на лекар, защото смятат, че щом не ги боли, значи са здрави. А всъщност, когато дойдат на преглед вече със сериозни оплаквания, става ясно, че не са били толкова здрави, колкото са мислели – просто са живели в състояние на диабет от година–две, понякога и повече. Българинът често търси лекарска помощ едва когато нещо го заболи. А диабетът не боли. Боли тогава, когато се появят усложненията. Той не се „лекува“ в простия смисъл на думата – той се контролира.“

Можем ли да се справим със затлъстяването?

Има само една страна, която успя да обърне тенденцията – Дания.
Там работят от най-ранна възраст:
– здравословни менюта в детските градини и училищата;
– ежедневна физическа активност;
– стимулира се ходенето пеша, карането на колело, използването на градски транспорт;
– образователни програми за хранене.                                                                                                                                                                                                                                                    Децата буквално израстват в култура, в която здравословният избор е нормата, а не изключението. Това дава резултат.''

Какво се случва с технологиите за лечение на диабет тип 1? Достъпни ли са за пациентите?

„Инсулиновите помпи и глюкозните сензори промениха напълно живота на пациентите с тип 1.
Устройствата са изключително скъпи, но  вече се покриват от НЗОК, което е голям напредък. Проблемът е, че обучението и центровете, които поставят помпи, са концентрирани в няколко града – София, Варна и Пловдив. По време на поставянето на помпата пациентите преминават през няколкодневно обучение. Но технологията е огромен помощник и трябва да стигне до повече хора"

И последно: какво бихте казали като послание за Месеца на диабета?

„Профилактиката е най-важна. Веднъж годишно човек трябва да изследва кръвна захар, холестерол, чернодробни ензими - това са изследвания, за които здравната каса се е погрижила. Кратка и напълно достъпна процедура.
Диабетът не е присъда – той е заболяване, което може да се контролира добре. Но може да бъде овладян само ако го открием навреме.

Диабетът ни напомня за нещо съвсем просто:
че здравето е процес, не събитие;
че болестите не започват в деня, в който сме получили диагнозата, а много по-рано;
че грижата за себе си е избор, който правим всеки ден.

14 ноември не е просто ден на статистики и кампании. Това е ден, в който си задаваме въпроса: Кога за последно се погрижих за себе си?

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Млад журналист, филолог и студент по право. Интересува се от обществени каузи, граждански права, образование и културни процеси.

Коментари (0)