Британски анализатор: Студентското движение в Сърбия може да сложи край на управлението на Вучич и да разтърси Европа

Студентското движение в Сърбия се очертава като сериозно предизвикателство за продължителното управление на Александър Вучич. Според британския журналист и анализатор Миша Глени, който публикува коментар във вестник The Guardian, предстоящите парламентарни избори могат да се превърнат в повратен момент за страната и да окажат влияние върху политическите процеси в Европа.

Глени сравнява настоящата ситуация с изборите през 2000 г., когато Слободан Милошевич загуби властта. Тогава управляващите също разполагаха със значително влияние върху медиите, съдебната система и службите за сигурност. Въпреки това високата избирателна активност и последвалите масови демонстрации доведоха до политическа промяна.

„Историята може и да не се повтаря в Сърбия, но започва да се римува“, пише анализаторът, визирайки ролята на младото поколение в сегашните протести.

Студентите превръщат протестите в политическа алтернатива

По оценката на Глени Вучич е изправен пред едно от най-сериозните предизвикателства за властта си, откакто дойде на власт през 2012 г. Причината е, че студентското движение постепенно се превръща от протестна вълна в организирана политическа сила.

Недоволството започна след трагедията в Нови Сад през ноември 2024 г., когато срутването на козирка на железопътната гара отне живота на 16 души. Инцидентът предизвика искания за поемане на отговорност и разследване на предполагаеми корупционни практики при инфраструктурния проект. Постепенно протестите прераснаха в по-широко движение срещу корупцията и начина на управление.

Въпреки натиска върху участниците демонстрациите продължиха. Основното изпитание пред студентите обаче беше да превърнат общественото недоволство в политическа подкрепа, която да може да се противопостави на управляващата Сръбска прогресивна партия.

В отговор на това движението създаде собствена избирателна формация, известна като „Студентски списък“. В нея участват представители на различни обществени групи, сред които преподаватели, инженери, работници, културни дейци и студенти. Целта е протестната енергия да бъде насочена към организирана предизборна кампания.

Посланието на формацията е кратко: „Сърбия или мафията“.

Според Глени именно ясното послание и продължителността на протестите отличават студентската инициатива от традиционните опозиционни партии. Последните от години страдат от вътрешни противоречия и трудности при изграждането на убедително политическо лидерство.

Вучич залага на национализма

Според анализа на британския журналист сръбският президент отговаря на натиска, като засилва националистическите си послания и се опитва да консолидира подкрепата на десните избиратели.

Глени обръща внимание и на отношенията на Вучич с Милорад Додик — лидер на Република Сръбска и близък съюзник на руския президент Владимир Путин на Балканите. Анализаторът посочва и стремежа на сръбския лидер да запази отношенията си както с Москва, така и със западните държави.

Като друг пример за националистическите послания в страната Глени посочва случая с осъдения за военни престъпления Ратко Младич. Според журналиста евентуалното разрешаване на държавно погребение за него би могло да се използва за привличане на подкрепа сред националистически настроените избиратели.

В анализа специално място заема и състоянието на независимите медии преди вота. Глени посочва оставките на десет известни журналисти от телевизия H1, които се противопоставиха на кадрови промени в редакционния съвет. Според тях тези промени биха могли да поставят медията в по-благоприятна позиция спрямо Вучич и неговата партия.

H1 има съществена роля в отразяването на студентските протести. Затова споровете около редакционната независимост на телевизията са част от по-широките опасения за условията, при които ще се проведе предизборната кампания.

Възможните последици за Европа

Глени смята, че победа на студентската формация би имала значение далеч извън границите на Сърбия. Според него подобен резултат може да предизвика сериозни политически сътресения в Европа, сравними с последиците от евентуално поражение на Виктор Орбан в Унгария.

Промяна в Белград би могла да отвори пътя към по-тясно сближаване с Европейския съюз — перспектива, която вероятно би била приветствана в Брюксел и Лондон.

Анализаторът разглежда сръбския политически процес и през призмата на сигурността на Балканите. Според него евентуална промяна в управлението би могла да ограничи възможностите на Русия да упражнява политическо влияние в региона и в Европа като цяло.

В същото време Глени отбелязва противоречие в отношението на ЕС към студентското движение. Макар участниците в него да настояват за отчетност и политическа промяна, те изпитват разочарование от това, което възприемат като недостатъчен интерес от страна на европейските институции към борбата им. Допълнително препятствие е убеждението на част от международната общественост, че възстановяването на демократичните механизми в Сърбия е малко вероятно.

Студентите се опитват да оспорят именно тази представа, като превърнат изборите в проверка дали политическата промяна е възможна.

Изходът от вота обаче остава несигурен. Според цитираните в анализа социологически проучвания резултатите варират от преднина за студентската формация до оспорвана надпревара. По-високата избирателна активност може да се окаже в полза на опозицията, но остават и опасенията от възможни прояви на насилие след обявяването на резултатите.