Повод станаха решенията на Анкара да обяви два морски парка в Егейско море и Източното Средиземноморие
Отношенията между Гърция и Турция, които през последните години преминаха през период на относително спокойствие, отново се обтягат.
Повод станаха решенията на Анкара да обяви два морски парка в Егейско море и Източното Средиземноморие, пише Deutsche Welle.
Двата проекта обхващат морски райони в близост до гръцките острови Лимнос, Самотраки, Родос и Кастелоризо. Според гръцкото външно министерство турските решения са „незаконни“, тъй като засягат райони извън турските териториални води.
Спорът за морските граници и правата върху ресурсите в Егейско море продължава от десетилетия. Именно тези въпроси са сред основните източници на напрежение между двете страни.
До новото изостряне се стигна след период на подобряване на отношенията. След разрушителното земетресение в Турция през февруари 2023 г. Гърция оказа значителна помощ на съседната страна. През декември същата година Атина и Анкара подписаха декларация за приятелски отношения и добросъседство.
Според анализа на DW обаче през последните години двете страни не са предприели достатъчно стъпки за решаване на основните си спорове. Така дори действия, свързани с опазването на околната среда, могат да се превърнат в нов повод за напрежение.
Гърция също обяви морски паркове – в Йонийско море и южната част на Цикладите. Те обаче са разположени в гръцки териториални води. Анкара тогава предупреди, че едностранните действия в затворени или полузатворени морета като Егейско и Средиземно море трябва да бъдат избягвани.
Сега Турция предприема подобен ход, но без предварителни консултации с Гърция. Според DW зад решенията за морските паркове може да стоят не само екологични мотиви, но и стремеж за демонстриране на позиции в спорни морски райони.
Сянката на „Синята родина“
В Атина съществуват опасения, че действията на Анкара са свързани с турската концепция „Синя родина“. Доктрината включва турски претенции към морски пространства в Егейско море и Източното Средиземноморие, както и към икономически зони, свързани с Гърция и Кипър.
Според DW концепцията, която дълго време е била основно стратегическа, все по-често намира отражение и в политически инициативи в Турция.
На този фон Гърция продължава да засилва отбранителните си способности. Страната инвестира значителни средства в изтребители, фрегати, подводници и системи за противовъздушна отбрана. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) Гърция е била 19-ият най-голям вносител на основни оръжия в света за периода 2021–2025 г.
Атина развива и стратегически отношения с Израел. Според DW гръцките власти проявяват особен интерес към израелските технологии за противовъздушна и противоракетна отбрана.
Планира се създаването на многослоен отбранителен щит над Егейско море, известен като „Ахилов щит“. Проектът трябва да осигурява защита срещу различни въздушни заплахи и се очаква да бъде напълно въведен в експлоатация до 2029 г.
Въпреки че гръцкият премиер Кириакос Мицотакис досега поддържа по-помирителен тон към Анкара, според анализа на DW вътрешнополитическата ситуация може да промени реториката на Атина. Парламентарните избори в Гърция трябва да се проведат най-късно до пролетта на 2027 г., което може да засили политическия натиск върху правителството по темата за отношенията с Турция.
