Снимка: Pixabay

Поредната фалшива новина – и още едно доказателство, че обичаме да вярваме.

В модерния свят, в който реалността се усеща по-скоро като натрапчиво бреме, хората все по-често желаят да бъдат излъгани — не от глупост, а от копнеж. Копнеж по нещо, което да ги усмихне между две спирки на градския транспорт. По нещо, което да ги накара да повярват, че животът не е изтъкан от тревога, сметки и заглавия с черен фон.

Историята за пияния хърватин, „спасен“ от ухапването на кръвожадна пепелянка благодарение на алкохола, се разнесе като мълния из социалните мрежи. Смях, споделяния, коментари, хиляди реакции. Само че сюжетът — за пореден път — бе плод на една измислица. Създаден от сатиричен сайт, приет като реална новина. Защото така ежедневието тече по-леко. По-удобно е да повярваме, че светът има чувство за хумор. Че съдбата понякога е пиян бард, който разказва абсурдни приказки.

Анри Бергсон в едно от знаменитите си есета разглежда смеха като акт, който се осъществява, когато нещо живо — като човешко поведение — започне да изглежда механично, повтаряемо, без емоция.

Затова и фалшивите новини често ни разсмиват. Те представят абсурдни ситуации, в които героите действат по нелепи, почти роботизирани сценарии. Историята за пияния хърватин, „спасен“ от змията благодарение на алкохола, е смешна не защото е вярна, а защото прилича на скеч — тя превръща трагедията във фарс, нарушава очакванията ни.

И точно в този фарс ние откриваме утеха. Смехът ни помага да се дистанцираме от страха и тревогата, да ги превърнем в нещо, което можем да понесем — поне за миг. Смехът става форма на съпротива срещу страха, срещу болката, срещу безсмислието.

Истината днес се превръща в непродаваема стока. Тя не събира гледания, а в същността си е трудна — поглъща малкото останало време, обсебва мисълта. А мисленето е лукс, който модерният човек все по-рядко си позволява. Вместо това ние се храним с илюзии. В социалните мрежи змиите умират, върколаци бродят из Костинброд, а хората се чувстват живи, защото имат какво да споделят.

Истинската трагедия не е в лъжата. Истинската трагедия е, че имаме нужда от нея. Че в общество, което превръща човека в продукт, радостта трябва да бъде изкуствено генерирана — дори ако идва от новина за пиян Загорец и една невинна змия.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радина Чакърова