Историческо забавяне: Китай пропусна целта си за икономически растеж за първи път от пандемията насам
Сривът в имотния сектор и слабото вътрешно потребление завлякоха икономическия растеж на страната до 4.3% през второто тримесечие на 2026 година, въпреки рекордния бум в износа на високотехнологични компоненти.
Китайската икономика отчете по-слаб от очакваното растеж през второто тримесечие на 2026 г., изправена пред тежки предизвикателства както на вътрешния пазар, така и на международната сцена. Националното статистическо бюро съобщи, че брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 4.3% за периода от април до юни спрямо същия период на предходната година. Показателят остана под прогнозите на анализаторите за ръст от 4.5% и отбеляза усещане за забавяне спрямо силното начало на годината, когато през първото тримесечие бе отчетен ръст от 5%. пише CNN.
Това е рядко официално признание за икономическа слабост от страна на Пекин. Постигнатият резултат остава под долната граница на правителствената цел за годишен растеж, заложена в диапазона между 4.5% и 5% – най-ниската цел, която Китай си поставя от началото на 90-те години на миналия век насам. По-слабите данни ясно показват, че апатичното вътрешно потребление подкопава силното представяне на китайския износ, а страната вече не е имунизирана срещу глобалните икономически сътресения.
Двете лица на китайската икономика
Новите данни разкриват дълбоко структурно разделение в китайското стопанство, което анализаторите все по-често описват като „двойна икономика“. От една страна, секторът на напредналите технологии и промишлеността бележи изключителни резултати. Износът на страната е нараснал с 27% през второто тримесечие, подкрепен от главоломното търсене на полупроводници, компютърни компоненти, изкуствен интелект и технологии за чиста енергия. Месечният износ на автомобили (особено електромобили) през юни надхвърли историческата граница от 1 милион броя за първи път в историята.
От друга страна обаче, вътрешният пазар остава в състояние на дълбока летаргия. Продължаващата криза на пазара на недвижими имоти – където инвестициите са се сринали с 18% през първата половина на годината – съчетана с несигурността на пазара на труда, кара китайските потребители да бъдат изключително предпазливи и неохотни да харчат. Продажбите на дребно през юни са се увеличили със скромния 1% на годишна база, което показва, че вътрешното търсене на стоки от първа необходимост стагнира.
В опит да се справи с този системен проблем, Пекин представи мащабен петгодишен план за стимулиране на потреблението, чиято цел е годишните продажби на дребно в страната да достигат 9 трилиона долара до 2030 година.
Геополитическите сътресения и петролният фактор
Забавянето на китайската икономика се случва на фона на сериозно напрежение в Близкия изток и военния конфликт около Иран, който доведе до драстично поскъпване на суровия петрол до 114 долара за барел през май. Парадоксално, по-високите цени на енергията помогнаха на Китай временно да излезе от продължителния период на дефлация, но продължаващият конфликт застрашава производствените разходи и веригите за доставки.
Въпреки че Китай успя да намали вноса си на суров петрол до близо десетгодишно дъно (спад от 41.3% на годишна база) благодарение на бързата си електрификация, по-високите цени на горивата и суровините на глобално ниво продължават да подкопават потребителското доверие у дома. В своя доклад от юли Международният валутен фонд предупреди, че волатилността на цените на суровините и затягането на финансовите условия в световен мащаб остават водещ риск за стабилността на азиатския гигант. Въпреки това МВФ ревизира нагоре прогнозата си за годишния растеж на Китай за 2026 г. до 4.6%, позовавайки се на мощния износен капацитет на страната.
Търговското напрежение и американският лъч надежда
Рекордното представяне на китайските фабрики изстреля търговския излишък на страната до внушителните 125.62 милиарда долара само за месец юни. Този огромен дисбаланс обаче рискува допълнително да изостри търговското напрежение с Европейския съюз, който обвинява Пекин в нелоялна държавна субсидия и умишлено наводняване на европейския пазар с евтини индустриални стоки.
В същото време обаче се забелязва частично затопляне на търговските отношения между Вашингтон и Пекин след визитата на американския президент Доналд Тръмп в Китай през май. Веднага след посещението доставките от Китай за САЩ регистрираха скок от 26% на годишна база през юни – най-бързият темп на растеж на този търговски коридор от началото на 2021 година насам.
Дали този външен двигател ще бъде достатъчен да компенсира вътрешните слабости на Китай обаче остава неясно. Според анализаторите от Macquarie, силата на глобалното търсене през втората половина на годината ще бъде решаваща за това колко агресивни мерки и парични стимули ще трябва да предприеме Пекин, за да съживи собствените си потребители и да спаси годишния си план за растеж.
