Това не означава, че централата веднага ще започне да изгаря тези количества – проектът тепърва трябва да премине през оценка за въздействие върху околната среда и одобрение от екоинспекцията
ТЕЦ „Бобов дол“ планира значително да увеличи количеството неопасни отпадъци, които може да използва заедно с въглищата – от сегашните 35 хил. до близо 185 хил. тона годишно, пише Капитал. Това не означава, че централата веднага ще започне да изгаря тези количества – проектът тепърва трябва да премине през оценка за въздействие върху околната среда и одобрение от екоинспекцията.
Плановете предвиждат в енергиен котел №3 да бъдат монтирани две нови скарни устройства. По-голямото, с мощност до 50 MW, ще позволява използването на биомаса и неопасни отпадъци, както и доизгарянето на въглищен прах. Предвидена е възможност и за използване на още до 125 хил. тона биомаса годишно.
За мащаба на промяната говорят данните за 2025 г. – тогава централата е използвала 1,43 млн. тона въглища, 723,5 хил. тона биомаса и малко под 20 хил. тона неопасни отпадъци. При използване на целия нов капацитет делът на отпадъците в горивния микс би нараснал чувствително.
Проектът идва на фона на дългогодишни спорове около замърсяването в района. През май РИОСВ – София принудително спря енергиен котел №2 заради неорганизирани емисии. След извършени ремонти през юли инспекцията съобщи, че при 18 от 19 извънредни проверки не са установени подобни емисии.
Допълнителни опасения поражда фактът, че около проекта вървят три отделни екологични процедури – за новите скари, за съоръжения за обработка на биомаса и отпадъци в централата и за инсталации на съседна площадка. Юристи настояват при ОВОС да бъде оценен общият им ефект върху околната среда.
От ТЕЦ „Бобов дол“ отхвърлят твърденията, че централата ще се превърне в инсинератор. От дружеството уверяват, че газовете ще продължат да преминават през съществуващите пречиствателни съоръжения, а проектът ще бъде реализиран след допълнително обновяване на газоходите и сероочистващите инсталации.
Местните жители обаче настояват за повече прозрачност, публични данни за качеството на въздуха и независимо наблюдение на въздействието върху населението. Ключови за реализацията на проекта ще бъдат екологичната оценка и последващото обществено обсъждане.
