По думите му ЕК е дала указания на България как да действа, за да върне дефицита в рамките на допустимите европейски правила
България трябва да представи до 15 октомври конкретен план за намаляване на бюджетния дефицит, след като официално влезе в процедурата на Европейската комисия за свръхдефицит. Това обясни икономическият журналист Йордан Бързаков пред НОВА Нюз.
Според него следващите месеци ще бъдат ключови както за финансовата политика на страната, така и за подготовката на бюджета за 2027 година.
По думите на Бързаков Европейската комисия вече е дала ясни указания на България какви стъпки трябва да предприеме, за да върне дефицита в рамките на допустимите европейски правила.
"Комисията казва: публичните ви финанси не са в добро състояние и трябва да бъдат предприети мерки. Най-важното е, че до 15 октомври България трябва да представи конкретен план как ще изпълни изискванията за намаляване на дефицита“, обясни той.
Според европейските правила бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт. В момента България е далеч над този праг, а Европейската комисия е разписала конкретни цели за следващите години.
„Комисията казва, че през 2027 година България трябва да достигне дефицит от 3,8%. Това не означава край на процедурата. Тя ще бъде прекратена едва когато страната слезе под или достигне границата от 3%“, поясни Бързаков.
По негови думи разчетите на Европейската комисия показват, че ако България изпълнява стриктно препоръките, процедурата може да бъде прекратена едва през 2029 година. Като част от плана за финансова дисциплина Брюксел поставя ограничения върху нарастването на държавните разходи.
„Имаме доста сериозно ограничение върху ръста на разходите спрямо това, което наблюдавахме през последните години“, посочи икономическият журналист.
Той уточни, че при изчисленията не се включват плащанията по държавния дълг, обезщетенията за безработица и разходите, породени от извънредни обстоятелства.
„Комисията всъщност се опитва да ограничи структурните проблеми на българските публични финанси“, коментира Бързаков.
По време на разговора беше обсъдена и съществената разлика между прогнозите на Европейската комисия и българското правителство за размера на дефицита. Според Бързаков все още няма убедително обяснение защо Брюксел и София работят с толкова различни числа.
„Разликата е около 1,6 процентни пункта, което означава милиарди левове. До момента не съм чул достатъчно убедително обяснение откъде идва тя“, заяви той.
Журналистът припомни, че Европейската комисия работи по т.нар. начислена основа, при която се отчитат не само платените разходи, но и поетите ангажименти и фактурирани задължения.
„Анализаторите смятат, че голяма част от разликата идва от капиталовите разходи. Именно там вероятно е разковничето“, каза Бързаков.
