Таралеж

Какво да кажем за траурните агенции? Има доста. Именно защото никой не говори за тях. Колко пъти сте прочели статия за този „бизнес“? Да, вероятно това не е нещо, с което всеки би се захванал, и вероятно някой трябва да го свърши. Но какво се случва в сърцевината на всичко това? Да погледнем нещата отблизо. Всеки би искал да изпрати своя близък достойно. Достойно, нали? Ще ви дам цена за едно такова достойно погребение: Пакет „ДОСТОЙНО ПОГРЕБЕНИЕ“ – 868 € или 1699 лв. Това ще бъде вашата цена, ако решите да го направите както е редно. За вас, недостойните, цената е следната: Минимален пакет „ПОГРЕБАЛНИ УСЛУГИ“ – само за 480 € или 940 лв. Кое ще изберете? Как се определя достойното? Защо никой не се пита дали „достойното“ погребение трябва да има ценови етикет? Смъртта ви плаши. Вероятно ви натъжава. Изкарва ви далеч от публичното говорене също. Но именно в тази тишина се крият сенките – и сенките принадлежат на хора, които са превърнали чуждото нещастие в търговия. Когато бизнесът на смъртта се смеси с алчност, безскрупулност и липса на контрол, тогава говорим за нещо друго. Зад черните костюми и формалните венци често стои мрежа от зависимости, корупция и безмилостна конкуренция. Траурните агенции в България не са просто „помощници“ в труден момент – те са част от система, в която има тайни договорки, подкупи, рекет и пазар за смърт. Да започнем от самото начало. По какъв начин траурните агенции разбират, че е настъпила смърт? Кой, как и защо им „сервира“ тази новина, и как се случва преразпределението? Телефонът звъни. Някой е издъхнал. Новината се предава по невидима жичка още преди семейството да разбере. В тъмния коридор на болницата агентът бърза да извади визитка. Тънко парче картон с черен надпис: „Ние сме тук за вас“. Усмивка, която не е усмивка, и тихо прошепване: – Няма да се тревожите. Ще уредим всичко. Ние сме съпричастни с вашата скръб. Дали? Семейството е в ступор, шок, разгневено, ядосано – не на себе си. Рядко задава въпроси, но има подкрепа, съчувствие, рамо, което ще „уреди всичко“ – или поне така твърди. Шокът е тежък, гневът е неконтролируем. Никой не е готов за този миг, никой не знае какво следва. Сякаш скръбта не е само чужда мъка, а и отворена врата. Вратата към сделка. Така започва. Започва кое? Уреждането на нещото, от което всеки се притеснява. „Черната работа“ – тази, за която не се говори, от страх. „Ние ще уредим всичко“, са думите на агенциите, но какви са въпросите, които ще зададат те? Нито един. А липсата на въпроси е първата цена, която плащате. Вместо разговор ще получите точни и ясни инструкции. Вместо обяснение – документи за подпис. Вместо избор – пакетни предложения, в които скритите такси са вплетени така, че да преминат като неизбежност. Ще ви предложат „комплексна услуга“, „всичко включено“, „изнасяме тежестта от плещите ви“. Но често това „всичко“ означава контрол над всяка дреболия, от която зависите в миг, когато мислите ви са в друг свят. Цена за транспортиране, цена за достъп до крематориум, цена за бърза съдебна бележка, цена за „специален“ венец – всичко има цена. А когато няма достатъчен контрол, цените могат да станат „безбожни“. Къде е контролът? Отговорът е прост: Траурните агенции разчитат на това, че никой няма да тръгне да си търси парите, които е дал за погребение в такъв момент. Договорът най-често е еднопосочен. Клиентът подписва и губи възможността да пита, да избира, да разбере. Агентът има сценарий – чиста актьорска игра: приближаване с топлота, предложение за „пакет“, най-добра цена. Някои практики минават под завесата: препоръки към конкретни ковчези и ритуални артикули, които носят комисиона за посредника; и „належащи“ решения, които изискват бързи действия. В крайна сметка, докато ние сме потопени в скръбта си, някой друг изчислява всяка стотинка от нашата болка. А вие ще изберете ли достойното, когато дойде моментът?