Предложението на ГЕРБ за социалните мрежи - революционна идея или "носене по течението" на ЕК?

Само няколко дни след като първият им законопроект беше отхвърлен от депутатите в парламента, от ГЕРБ внесоха нов, още по-строг вариант за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи. Ако предложенията бъдат приети, България ще се нареди сред държавите с едни от най-рестриктивните правила в Европа. Въпросът обаче е дали партията предлага революционна визия за защита на подрастващите онлайн, или просто се включва "на един глас" в песен, която вече набира скорост в целия Европейския съюз.

По-строги правила от първия проект

Новият законопроект на опозиционната партия на Бойко Борисов предвижда пълна забрана за използване на социални мрежи от деца под 16 години. За непълнолетните над тази възраст достъпът няма да бъде напълно забранен, но ще бъде ограничен в часовете между 23:00 и 06:00 часа.

Една от най-коментираните идеи е въвеждането на държавно приложение – т.нар. "дигитален портфейл", чрез което ще се удостоверява възрастта на потребителя. Родителите ще трябва да го инсталират на устройствата, използвани от децата, както и да декларират пред държавата, че са изпълнили това изискване. Приложението трябва да бъде разработено от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и да бъде свързано с националната база данни "Население".

Проектът предвижда още социалните платформи да бъдат задължени да проверяват възрастта на потребителите, да ограничават достъпа на непълнолетните в определени часови диапазони, както и да не използват техните лични данни за рекламни цели. Забранява се и автоматичното възпроизвеждане на следващо съдържание за деца.

От ГЕРБ предлагат също сериозни санкции за платформите, които не спазват правилата, включително глоби до 150 000 евро.

България не е изолиран случай

Макар предложенията да изглеждат радикални за българските условия, подобен дебат вече се води в голяма част от света. Австралия първа въведе възрастови ограничения за социалните мрежи, а Индонезия, Малайзия и Турция също предприеха законодателни стъпки. В Европа Франция, Дания и Гърция вече работят по собствени ограничения.

Именно тук се появява и европейският контекст, който поставя под въпрос доколко инициативата на ГЕРБ е самостоятелна. Припомняме, че ГЕРБ е от семейството на Европейската народна партия в ЕП, от което е и председателката на ЕК Усула фон дер Лайен.

Брюксел вече подготвя общоевропейски правила

През последната година Фон дер Лайен превърна темата за защитата на децата онлайн в един от своите политически приоритети. Тя го представи надълго и нашироко по време на своята реч за Състоянието на Съюза миналата година. По нейно искане група от експерти подготви специален доклад за рисковете, които социалните мрежи създават за непълнолетните.

Очакванията в Брюксел са още през септември Европейската комисия да представи следващите стъпки към въвеждането на общоевропейски режим за проверка на възрастта и евентуални ограничения за достъпа на деца до социалните платформи.

Според европейски представители поне 14 държави вече подкрепят подобна инициатива, а Комисията работи и върху единен механизъм за удостоверяване на възрастта на потребителите. Именно това прави впечатление и в българския законопроект, който също залага на държавно приложение за идентификация.

Революция или синхрон с европейските тенденции?

От ГЕРБ представят проекта като необходим "държавен щит" за децата срещу зависимостта от социалните мрежи, опасното съдържание, тормоза и онлайн престъпленията. В мотивите се позовават на данни на Световната здравна организация и на примера на други държави, които вече ограничават достъпа на непълнолетни.

Критиците обаче поставят няколко въпроса. Част от експертите се съмняват доколко подобни забрани могат да бъдат ефективни на практика, а други предупреждават, че проектът е внесен без достатъчно обществено обсъждане с родители, учители, психолози, технологични компании и организации за защита на детето.

Подобен спор съществува и на европейско ниво. Някои държави настояват, че вместо пълни забрани трябва да се търсят по-интелигентни решения – по-добър контрол върху алгоритмите, по-строги правила за платформите и по-сигурна онлайн среда.

Накъде върви Европа

Засега Европейската комисия не е решила дали ще предложи единна минимална възраст за всички държави членки или ще остави всяка страна сама да определя границата. Не е ясно и дали Брюксел ще подкрепи пълна забрана, или ще заложи на по-гъвкав режим с проверка на възрастта и допълнителни ограничения.

Едно обаче изглежда сигурно – дебатът за социалните мрежи определено не е само български и се налага в общественото пространство все по-активно. Докато ГЕРБ настоява за едни от най-строгите ограничения, Европейската комисия подготвя собствена рамка, която може да промени правилата за целия съюз. Затова въпросът дали предложението на партията е революционна идея или просто "носене по течението" на зараждащата се европейска политика вероятно ще остане отворен поне до есента, когато Брюксел се очаква да покаже собствените си законодателни намерения.

Факт е, че темата е актуална.

Факт е, че съществуват както критици, така и поддръжници на такива рестрикции. Остава да видим и ясна позиция на управляващата партия у нас, която към момента не е представила ясна визия по въпроса, нито пък е заявила към кое политическо семейство в ЕП ще се присъедини.