Зад грандиозните храмове и пирамиди на Древен Египет стои гениално измислен и изключително прост инструментариум.
Експонатите от Института за изследване на древни култури към Чикагския университет (ISAC Museum / UChicago) хвърлят светлина върху конкретните инженерни решения и майсторски прийоми, с които древните каменоделци и зидари са постигали съвършена прецизност при обработката и монтажа на масивни конструкции.
Сред най-интересните съхранени експонати са сферичните кръгли дървени чукове. Техният заоблен дизайн не е бил просто естетическо решение – той е позволявал на майстора да нанася точни удари върху длетото под всякакъв ъгъл, без да се налага да отклонява погледа си от обработваната повърхност. По този начин цялото внимание на каменоделеца е било фокусирано върху детайла и точността на изсичане.
За жилищното и храмовото строителство са се използвали дървени правоъгълни форми за тухли от нилска тиня, кал и слама. Върху редица от запазените в музея експонати и до днес личат царски печати, което доказва, че масовото производство на строителни материали е било строго организирано за нуждите на държавните и религиозни обекти.
Изключително интелигентни са били и решенията за преместване и укрепване на каменните блокове. Чрез т.нар. „люлки за повдигане“ — извити дървени платформи, действащи на принципа на лоста — строителите са позиционирали тежките елементи с минимални усилия. За връзка между съседните блокове са прилагани дървени скоби тип „папийонка“. Поставени в предварително подготвени жлебове, при контакт с влагата те са набъбвали, естествено заклинвайки и заключвайки камъните един към друг за максимална стабилност.
