Идеята звучи като научна фантастика, но вече работи в някои от най-опасните райони за дивата природа в Африка. Чрез миниатюрни устройства, поставени върху животните, учените могат да разбират кога стадата се паникьосват, кога хищник се приближава или кога в района вероятно има бракониери.

Системата анализира движенията на животните и търси необичайни модели на поведение. Ако група зебри внезапно се разбяга в различни посоки, ако антилопите рязко напуснат даден район или ако жирафите стоят неподвижно и наблюдават в една конкретна посока, алгоритмите могат да отчетат, че в близост има заплаха.

Технологията е разработена от учени от Института „Макс Планк“ в Германия, а зад проекта стои известният еколог и орнитолог Мартин Викелски. Неговата дългогодишна мечта е да създаде глобална система, която да свърже дивите животни в своеобразна „жива мрежа“, чрез която учените да разбират какво се случва в природата почти мигновено.

Според Викелски животните често реагират на опасност много преди хората да я забележат. Именно затова учените смятат, че те могат да бъдат използвани като естествена система за ранно предупреждение.

За да обучат алгоритмите да разпознават опасни ситуации, изследователите провели необичаен експеримент в частния резерват Окамбара в Намибия. Експерти по дивата природа, орнитолози и дори опитни ловци започнали да имитират поведение на бракониери в продължение на няколко дни.

Те се движели през храстите, възпроизвеждали звуци от изстрели и преследвали животните по начин, подобен на реален лов. През това време системата записвала реакциите на различни животински видове – как бягат, как се групират, колко бързо реагират и в каква посока се движат.

Тези данни били използвани за обучение на изкуствен интелект, който вече може автоматично да разпознава съмнително поведение и да изпраща предупреждения до рейнджъри и природозащитници.

Резултатите се оказват впечатляващи.

В Национален парк Крюгер в Южна Африка технологията вече помага за спасяването на диви кучета, попаднали в капани. От приблизително 400 диви кучета в парка около 80 са били открити и спасени благодарение на системата за проследяване.

Но най-голямото предизвикателство остават носорозите. Само през 2025 година бракониери са убили 175 носорога в Крюгер. Огромният размер на парка — близо 19 500 квадратни километра — прави наблюдението изключително трудно дори за добре оборудвани екипи.

Затова учените вече са маркирали около 1500 носорога, както и голям брой слонове, антилопи и зебри. Целта е чрез поведението на различните животни системата да може автоматично да засича човешко присъствие в защитените територии.

Днешните устройства за проследяване са много по-различни от старите сателитни нашийници, използвани преди десетилетия. Първите подобни системи през 70-те години били тежки и обемни, а сигналите им били неточни и ограничени.

Сега технологиите са миниатюрни. Някои от устройствата са толкова малки, колкото оризово зърно. Те могат да бъдат поставяни не само на големи бозайници, но и на птици и дори пеперуди.

Освен GPS позиция, модерните етикети измерват сърдечен ритъм, температура, движение и атмосферни условия. Това позволява на учените да разберат не само къде се намира животното, но и какво прави в конкретния момент — дали ловува, почива, бяга, болно е или е ранено.

Инженерите от екипа използват 3D принтери, за да разработват още по-леки и ефективни предаватели. Въпреки напредъка обаче, проектът все още се сблъсква с технически проблеми.

По време на тестовете в Намибия учените открили така наречените „черни точки“ — райони без GPS покритие, където се наложило използването на дронове за събиране на данни.

Въпреки това технологията продължава да се развива с бързи темпове. До средата на 2027 година проектът Icarus трябва да разполага с шест сателита в орбита, които ще осигуряват почти непрекъснато наблюдение на дивата природа по света.

Амбицията на учените е до 2030 година да маркират над 100 000 животни в различни части на планетата. Според тях това няма да помогне само в борбата с бракониерството, но и в изучаването на климатичните промени, миграцията на животните и разпространението на болести.

Изследователите вярват, че „животинският интернет“ може да се превърне в една от най-важните технологии за опазване на природата през следващите десетилетия.

Защото понякога именно животните първи разбират, че опасността наближава.