Решението на Конституционния съд, което въвежда 6-месечен лимит за изпълняващите функциите на главен прокурор, поставя рамка срещу продължителното заемане на ключови постове без титуляр, но оставя редица въпроси без еднозначен отговор. Това коментира преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев в ефира на NOVA NEWS.

Миналата седмица Конституционният съд единодушно прие, че разпоредбата в Закона за съдебната власт, която ограничава до шест месеца временното изпълнение на длъжността главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС, не противоречи на Конституцията. Целта е да не се допуска неограничено във времето изпълнение на функциите на т.нар. „трима големи“ в съдебната система.

Според Орманджиев решението е постановено по повод искане на Апелативния съд – Варна, който е поставил въпроса дали текстът от Закона за съдебната власт противоречи на принципа на правовата държава и на правомощията на Висшия съдебен съвет.

„На практика Конституционният съд прие, че тя е в съответствие с основния закон, тъй като се твърдеше, че противоречи на принципа на правовата държава и изземва компетентност на Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 133 от Конституцията всички детайли относно съдебната власт се уреждат както в основния закон, така и в Закона за съдебната власт. А по отношение на временното изпълняване на функции Конституцията изрично не съдържа уредба, поради което законодателят може да я допълва“, обясни той.

По думите му Конституционният съд дава принципен отговор, че парламентът има право да въведе срок за заемане на длъжността, но остава въпросът дали тази норма се прилага и за вече заварени случаи, включително за настоящия изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов.

„Конституционният съд приема, че Народното събрание има право да определи срок, в който да се изпълняват тези функции. В същото време съдът коментира и въпроса за несъщинското обратно действие – макар това да не е подробно разгледано в самото решение. В отделни становища на конституционни съдии се приема, че правилото има отношение и към заварени правоотношения, включително към настоящия изпълняващ функциите главен прокурор“, посочи Орманджиев.

Според него законодателят не е уредил достатъчно ясно всички последици от новите правила, което води до различни тълкувания.

„Би следвало изрично да се предвиди и въпросът за обратно действие спрямо заварените случаи, включително за изпълняващия функциите главен прокурор“, допълни преподавателят.

Темата коментираха и адвокат Димитър Марковски и ръководителят на правната програма на Института за пазарна икономика Иван Брегов.

„Четейки основния закон, във втората алинея на чл. 130 ясно е записано, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор се избират от Пленума на Висшия съдебен съвет и се назначават с указ на президента. В този смисъл възниква въпросът не следва ли и временно изпълняващите функциите да бъдат избирани по същия ред – от Пленума на ВСС? Това би могло да прекрати много от вторичните спорове“, обясни Брегов.

Адвокат Марковски от своя страна коментира, че решението на КС не води автоматично до освобождаване на изпълняващия функциите главен прокурор.

„Този срок превръща поста на главния прокурор в нещо като „дежурен главен прокурор“. Решението обаче не променя автоматично правния статус на лицето, което заема длъжността. Освобождаване може да настъпи само с решение на Прокурорската колегия на ВСС“, заяви той.

Решението на Конституционния съд поставя ограничение пред продължителното временно управление в съдебната власт, но оставя открит въпроса как точно ще бъде приложено спрямо настоящите случаи и дали ще са необходими допълнителни законодателни промени.

Казусът с Борислав Сарафов се превърна в един от най-спорните въпроси в съдебната система, след като той изпълнява функциите на главен прокурор вече близо три години – значително над шестмесечния срок, въведен в Закона за съдебната власт. Именно това породи спорове дали е допустимо един „временен“ ръководител да остане на поста толкова дълго без избор на титуляр.

Решението на Конституционния съд от миналата седмица потвърди, че законът има право да поставя ограничение във времето за заемането на постовете на т.нар. „трима големи“ – главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Според съда целта е да не се допуска продължително управление от изпълняващи функциите лица, което да създава институционална несигурност.

Въпреки това остава спорно дали шестмесечният срок се прилага и за вече заварени случаи като този на Сарафов, тъй като в закона не е разписано изрично обратно действие. Именно тази „сива зона“ доведе до различни тълкувания в съдебната система.

Допълнително напрежение внесе образуваното тълкувателно дело във Върховния касационен съд, който трябва да реши дали изпълняващият функциите главен прокурор има право да иска възобновяване на наказателни производства след промените в закона. Ако съдът приеме, че това правомощие липсва, част от действията на Сарафов могат да бъдат поставени под съмнение.

Междувременно Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да разгледа въпроса за освобождаването му от поста, като темата не бе включена в дневния ред на последното заседание. Според представители на правосъдното министерство има основания да се обсъди избор на нов изпълняващ функциите главен прокурор, който да упражнява правомощията без риск от оспорване.

Темата придоби и обществен отзвук, като граждански и студентски инициативи, организирани от „Правосъдие за всеки“ и обединение ,,Студенти против мафията" организираха няколко протеста с искане за смяна на Сарафов и по-ясни правила за отчетност в прокуратурата.

Така решението на Конституционния съд поставя принципна граница пред продължителното временно управление, но окончателното разрешаване на казуса „Сарафов“ ще зависи както от тълкувателното решение на ВКС, така и от евентуални законодателни промени след парламентарните избори.