Нужни са инвестиции в отбраната, защото тази индустрия генерира иновации, каза професорът по икономика
Проф. Кийт Хартли е виден британски икономист и почетен професор по икономика в Университета в Йорк, Англия. Той е световно признат експерт по икономика на отбраната и авиокосмическата индустрия. Fсновател е на Центъра за икономика на отбраната в Университета в Йорк и е главен редактор-основател на специализираното академично издание „Defence and Peace Economics“. В интервю на Марта Младенова от БНР той говори за бъдещето на Европа.
Ето какво каза Хартли:
Инфраструктура, иновации и доверие. Това е необходимо за всеки бизнес модел, включително и в отбранителната индустрия. Създаден като мирен проект, Европейският съюз е изправен пред необходимостта не просто да изгради собствената си отбрана, но и да я превърне в двигател на икономическия растеж.
И тук не сме сами - Великобритания, Канада и други държави припознават инвестициите в сектора като отговор на променящата се геополитическа обстановка, сочи проф. Кийт Хартли от Университета в Йорк. Според него Европа трябва да се подготви не само икономически, но и политически срещу нападение от Русия.
Запитан какво би се случило, ако държава от НАТО като Полша или Финландия бъде нападната, той отговори:
"Ако НАТО все още съществува и държава от Алианса е атакувана от Русия, Член 5 би трябвало да се приложи, т.е. останалите страни-членки трябва да се притекат на помощ. Но сега имаме съмнения относно този ангажимент заради американското отношение към Алианса. Съединените щати вече не се възприемат като надежден съюзник. Ако имаш ненадежден съюзник, Алиансът се разпада".
Проф. Кийт Хартли не крие песимизма си. Когато става дума за отбрана срещу потенциална военна заплаха не дели Обединеното кралство от Европейския съюз и други държави като Турция, например. "Когато има бомбардировки и разрушения, всички страдат. Не трябва да позволяваме да се стига до подобен сценарий", заяви той.
За да се справим, е необходим ефективен механизъм за вземане на решения на европейско равнище както за участието в конфликти, така и за поддържането на мира и за общите европейски усилия в областта на отбраната.
Проблемът обаче е да се гарантира, че съюзниците ще се отзоват. Европа ще се ангажира с най-различни чудесни идеи, но когато стане въпрос за изпълнението им, положението е безнадеждно. Европа дори не е започнала да мисли по тези въпроси, камо ли да постигне нещо в тази насока.
Ако сте част от някакъв съюз, трябва да сте сигурни, че в случай на конфликт вашите съюзници ще ви подкрепят. И не мисля, че сме стигнали дотам все още.
Хартли е убеден, че в отбрана трябва да се инвестира - не просто като новия двигател на икономиката в Европа, но и защото тази индустрия генерира иновации, с което идва следващият въпрос - инструменти като SAFE достатъчни ли са?
Отговорът би бил "да", ако те бяха истински и ефективни. А под "истински" имам предвид предоставянето на реални средства за отбранителната промишленост, а не незначителни суми за разработване на незначителни проекти, които нямат особено значение за сектора.
Необходима е огромна сума пари за инвестиции в отбранителна индустрия, но остава въпросът - кой ще взема решенията относно европейските отбранителни проекти?
Европейската инвестиционна банка вече не отхвърля идеята за финансирането на такива, а Канада заговори за международна банка за отбрана. Според професор Кийт Хартли обаче подобен проект е твърде амбициозен и въпреки знаковото му значение, че дори Канада търси изход от отбранителната зависимост от Съединените щати, не бива да му отдаваме твърде голямо значение преди думите да се превърнат в действие. По-важно е Европа да действа решително, казано по друг начин - Европейски отбранителен съюз.
Ако Европа ще участва в създаването на ефективен военен съюз, всяка държава в него ще следва да се специализира в това, в което е добра. Така например, германците биха могли да предоставят бронетанкови сили, а Нидерландия ескортна защита на военни кораби за съюза - да ескортира британските самолетоносачи, когато те излизат в морето. Турция може да предостави личен състав и въоръжени сили.
Къде е общият европейски орган за вземане на решения в случай на военен конфликт, при който всеки би се изправил пред смъртта в името на Европа? Не съм голям оптимист за перспективите за съвместна европейска политика за отбрана.
В какво да инвестираме обаче - дроновете, които Украйна усъвършенства всекидневно или още по-амбициозни проекти? Какви могат да бъдат те?
Военната индустрия се характеризира с напреднали технологии, които се развиват и изпращат голяма част от предишните методи в историята. Например - танковете сложиха край на кавалерийските полкове, самолетоносачите изместиха линейните кораби. Това е процес на техническо обновяване.
Хората днес се фокусират върху дроновете - това са актуалните разработки. В бъдеще ще има и война в космоса. Кой знае накъде ще се развият технологиите? Съвсем възможно е да стигнем до междузвездни войни, с най-различни нови технологии.
Тогава само в оръжие ли трябва да инвестираме или в инфраструктура - като пътен и жп превоз, като защитени комуникационни канали, отговор на прокси атаки и други.
Важно е акцентът да се постави върху военната мобилност. Но има и други области на колективната отбрана, в които Европа има пропуски и празнини. Имаме противовъздушна отбрана за Обединеното кралство, за Франция, за Германия, но не и за Европа като цяло.
Запълването на тези пропуски няма да е евтино. Ще трябва да заменим американците, ще трябва да разработваме нови методи и нови технологии, а това ще струва скъпо. И европейците трябва да са готови да поемат разходите. Избягването на войната никога не е евтино. Това е цената на мира, заяви професорът пред БНР.
