Оръжейната индустрия в България работи на високи обороти през последните години, каза Кръстев
Не трябва да се смесват икономиката и политикономията, тъй като политиците често вземат решения, водени от политически, а не от икономически съображения. Това заяви председателят на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев пред Нова Нюз.
Той говори по повод изявленията, свързани с позицията на България относно подкрепата за Украйна.
Кръстев заяви, че енергийната криза през 2022 и 2023 г. е донесла значителни приходи за българските енергийни предприятия, а държавата е успяла да обложи реализираните свръхпечалби. По думите му и българската отбранителна индустрия е реализирала значителни приходи през последните години.
„Оръжейната индустрия в България, независимо дали е държавна или частна, работи на високи обороти през последните години и генерира нови ресурси за тези военни конфликти. Когато говорим за икономика, трябва да действаме сектор по сектор. Когато говорим за управление на държавните финанси и дали държавата трябва да подкрепя определени политики, това вече е въпрос на мнение”, посочи той.
Според него позицията на управляващите по темата за подкрепата за Украйна не е изненадваща.
„Очевидно мнението на голяма част от българските граждани, които гласуваха за Радев и неговия кабинет, е известно. През последните пет години тяхната позиция по въпроса дали България трябва да подкрепя Украйна финансово беше най-ясно артикулираната от всички, които са заемали властови позиции. След като спечелиха изборите и управляват, логично е да следват същата политика”, каза председателят на Съюза за стопанска инициатива.
Той засегна също така темата за подготовката на държавния бюджет, като определи противопоставянето между работодатели и синдикати като идеологически спор.
По отношение на бюджета за 2027 година той предупреди, че предстои много по-трудната задача пред правителството.
По думите му българското общество не е готово за преминаване към по-високи данъци, докато не се въведе по-голяма сигурност в начина, по който се харчат държавните средства, и не се подобри качеството на публичните услуги.
