Ако човек не участва в един или няколко поредни избора, той запазва възможността да гласува на следващите, стига да отговаря на законовите условия
Много българи се питат дали могат да загубят правото си на глас, ако пропуснат няколко поредни избора. Отговорът е категоричен – не.
Въпреки че в Изборния кодекс гласуването е определено като граждански дълг, негласуването не води до загуба на избирателни права или до налагане на санкции.
Темата отново придобива актуалност покрай предстоящите избори и въпросите около избирателната активност. Част от гражданите смятат, че ако не отидат до урните на два последователни избора, могат да бъдат заличени от избирателните списъци. Това обаче не отговаря на действащите правила.
Изборният кодекс определя гласуването като задължително и го разглежда като изпълнение на гражданския дълг. На практика обаче гражданите не подлежат на санкция, ако решат да не участват във вота.
Причината е решение на Конституционния съд от 23 февруари 2017 г., с което беше обявена за противоконституционна разпоредбата, предвиждаща заличаване от избирателните списъци на хора, които не са гласували без уважителна причина на два поредни избора от един и същи вид.
Съдът прие, че подобна мярка противоречи на Конституцията, тъй като ограничава основно политическо право на гражданите. Това означава, че дори човек да пропусне няколко последователни парламентарни, президентски или местни избора, той не губи правото си да гласува на следващите, ако продължава да отговаря на законовите изисквания.
Самият факт, че не сме гласували, не е основание да бъдем заличени от избирателните списъци.
Съществуват обаче други законови основания за заличаване или промяна на данните в тях. Те са свързани с обстоятелства, които имат значение за избирателните права, както и с процедурите за организация на изборния процес. Важно е да се прави разлика между заличаването поради негласуване и случаите, в които законът предвижда промяна в избирателните списъци на друго основание. Ако гражданин установи, че не фигурира в списъка за гласуване, той може да потърси информация от съответната общинска администрация и да провери какви действия са необходими за отстраняване на евентуална грешка.
През 2016 г. в Изборния кодекс бяха въведени правила, според които хората, които не гласуват на два последователни избора от един и същи вид без уважителна причина, можеха да бъдат заличени от избирателните списъци за следващите избори.
Целта на промените беше да се повиши избирателната активност и да се насърчи участието на гражданите в изборния процес. Разпоредбата обаче беше оспорена пред Конституционния съд. С решение от февруари 2017 г. съдът обяви санкцията за противоконституционна.
В мотивите си магистратите посочиха, че правото на глас е основно конституционно право и не може да бъде ограничавано по този начин. Според съда въздържането от гласуване също е част от свободата на гражданите да решават дали да участват в политическия живот.
Към момента негласуването само по себе си не води до глоба или друга санкция.
Макар Изборният кодекс да запазва формулировката, че гласуването е задължително, санкционният механизъм за неучастие във вота беше премахнат след решението на Конституционния съд. Следователно гражданите могат да пропуснат избори, без да се притесняват, че ще бъдат глобени или че ще загубят правото си да гласуват в бъдеще.
Най-важното е, че негласуването не отнема избирателните права на гражданите. Ако човек не участва в един или няколко поредни избора, той запазва възможността да гласува на следващите, стига да отговаря на законовите условия.
Участието във вота остава личен избор, а високата избирателна активност зависи не от заплахата от санкции, а от доверието в институциите, политическите партии и възможността на гражданите да влияят върху управлението на страната.
