Предложеният инструментариум ще обхваща шест направления – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие
Министерството на образованието и науката обсъжда въвеждането на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищна възраст. Предложенията са част от промени в Наредбата за предучилищното образование, които в момента са подложени на обществено обсъждане.
Проектът беше дискутиран от учители, директори на детски градини, университетски преподаватели и експерти на МОН на среща, инициирана от заместник-министъра на образованието Таня Панчева.
В момента детските градини също наблюдават развитието на децата, но използват различни критерии и подходи. Идеята на новата система е да въведе обща рамка с ясни показатели, по които да работят педагогическите специалисти в цялата страна.
От МОН подчертават, че промяната няма да въвежда допълнителни задължения за учителите, а трябва да улесни дейност, която и сега е част от ежедневната им работа.
Предложеният инструментариум ще обхваща шест направления – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие.
„Инструментариумът няма за цел да поставя диагноза или да оценява децата, а да даде на педагогическите специалисти по-ясна и обективна информация за това как се развива всяко дете, кои са неговите силни страни и къде може да се нуждае от допълнителна подкрепа“, обясни директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН Евгения Костадинова.
От ведомството уточняват, че учителите няма да поемат функциите на психолози, логопеди или други специалисти. При необходимост от специализирана оценка тя ще продължи да се извършва от съответните професионалисти.
Специално внимание в предложената система се отделя на езиковото развитие на децата. Целта е още преди първи клас да могат да бъдат установявани затруднения, които впоследствие биха попречили на детето да разбира преподавания материал и да се включи пълноценно в учебния процес.
При установен проблем учителите ще могат по-рано да планират подходяща подкрепа и впоследствие да проследят резултатите от нея.
Директори и учители, участвали в пилотното прилагане на инструментите, са подкрепили идеята за общи критерии. Според тях наблюдението на развитието и сега отнема значителна част от педагогическата работа, а единната рамка би дала по-голяма съпоставимост между резултатите в различните детски градини и региони.
Университетски преподаватели обаче са поставили въпроси за начина, по който инструментариумът ще бъде включен в нормативната уредба, както и за формулировката на някои от конкретните задачи. Според част от участниците те трябва да бъдат допълнително прецизирани според възрастта на децата и практическото им приложение.
Заместник-министър Таня Панчева увери, че постъпилите предложения ще бъдат анализирани преди вземането на окончателно решение.
Инструментариумът е разработен с участието на екип от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и вече е преминал през мащабно пилотно прилагане.
Той е тестван в 470 детски градини в страната, като са обхванати 2100 деца от първа и още 2100 от четвърта възрастова група. За работа с инструментите са били обучени близо 500 педагогически специалисти.
Предложението за въвеждане на единна национална методика беше обявено от МОН на 11 август. Предстои окончателният вариант на промените да бъде оформен след приключването на общественото обсъждане.
