Борислав Сарафов изненадващо се оттегли като изпълняващ функциите главен прокурор, а на негово място Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначи Ваня Стефанова за срок от шест месеца. Така формално беше сложен край на една от най-дългите и спорни институционални кризи в съдебната система, но политическите реакции, експертните оценки и обществените настроения показват, че същинската битка тепърва започва.

В заявлението си Сарафов посочва, че е взел решението си по-рано, но е отложил оповестяването му, за да не дестабилизира допълнително прокуратурата в условията на продължителна политическа криза. На практика обаче оттеглянето му идва след месеци на натиск, съдебни съмнения относно легитимността му и открито противопоставяне от страна на политици, юристи и граждански организации.

Сарафов беше назначен за и.ф. главен прокурор през юни 2023 година след неочакваното падане на Иван Гешев. По-късно законът ограничи престоя на временно изпълняващия длъжността до шест месеца, но ВСС отказа да приложи правилото спрямо него с аргумента, че е в „заварено положение“. Така той остана на поста близо година след изтичането на този срок, което доведе до сериозни спорове за законността на управлението му.

Въпреки оттеглянето си Сарафов не напуска напълно системата — той остава директор на Националната следствена служба и заместник главен прокурор, тъй като мандатът му там продължава. Това само по себе си подхрани съмненията дали действително става дума за реална промяна, или просто за ново пренареждане вътре в същия модел.

Съпредседателят на ,,Да,България" - Божидар Божанов подчерта, че това е само първа стъпка:
„Ваня Стефанова също е свързана с Пеевски, така че нямаме илюзии, че тази оставка ще доведе до тектонични промени в прокуратурата.“

Именно в тази посока са и част от най-острите оценки. Адвокат Николай Хаджигенов коментира пред Таралеж, че оставката „оставя лош вкус в устата“, защото носи едновременно усещане за натиск и за възможни задкулисни договорки. Според него ситуацията напомня на случилото се с Иван Гешев — модел, в който на някого се казва: „няма да ти създаваме проблеми, ти ще мълчиш“. Хаджигенов изрази съмнение, че прокуратурата изобщо ще смени курса си и предупреди, че е възможно тя просто да започне да обслужва новата власт, както е обслужвала предишната.

Още по-категоричен беше той по отношение на самата институция. По думите му България няма нужда от всесилен главен прокурор, а от работеща прокуратура. „От главен прокурор имаме нужда толкова, колкото и от четвърти крак“, каза Хаджигенов и добави, че в сегашния си вид прокуратурата е създадена да пази властта, а не да раздава правосъдие. За него смяната на ВСС сама по себе си също не е реформа, а само предварително условие, без което истинска промяна е невъзможна. „Иначе само сменяме хора с ‘наши хора’. Това води винаги до един и същи резултат“, предупреди юристът.

Александър Танев – част от студентското обединение „Студенти против мафията“ и един от най-видните протестиращи срещу доскорошния и.ф. главен прокурор – също не скри смесените си чувства от оставката. В интервю за Таралеж той определи напускането на Сарафов като „логично и цинично“, тъй като според него то идва в момента, в който вече няма политическа защита зад гърба му.

Танев подчерта, че новината е била посрещната с радост от много хора, но предупреди да няма илюзии – Ваня Стефанова е издигната от самия Сарафов и няма основания да се очакват бързи разследвания или съществена промяна в работата на прокуратурата.

Въпреки това той вижда и важен положителен резултат:
„Най-малкото се преборихме за една нормалност и за нещо принципно важно – спазване на закона.“

Според Танев обаче с оттеглянето си Сарафов вероятно е спечелил време – за да „замете под килима“ производства, факти и зависимости, свързани както с него, така и с неговите покровители.

Той свърза бъдещето на съдебната система с новата политическа конфигурация, като подчерта, че решаващият тест предстои: дали „Прогресивна България“ ще превърне заявките си за съдебна реформа в реални действия, а не в поредна подмяна.

На институционално ниво реакциите също не закъсняха. Президентът Илияна Йотова определи оттеглянето като необходима, но закъсняла стъпка.

Служебният премиер Андрей Гюров заяви, че нищо не започва и няма да свърши със Сарафов, предупреждавайки, че старите зависимости могат бързо да се прегрупират.

Правосъдният министър Андрей Янкулов говори за възстановяване на законността, но също даде да се разбере, че истинската тема тепърва предстои — изборът на нов ВСС и титулярен главен прокурор.

Политическите сили също реагираха рязко и предвидимо. От „Да, България“ видяха в оставката изваждане на „сърцето на модела Пеевски–Борисов“. ПП коментираха кратко: „Едно безобразие по-малко“. От ГЕРБ нарекоха акта достоен, макар и закъснял - изказване, за което от ,,Да, България" нарекоха лицемерно.

От ДПС подчертаха, че става дума за процес по изпълнение на конституционните и законовите норми. Костадин Костадинов от „Възраждане“ настоя Сарафов не просто да бъде разследван, а арестуван.

Оставката на Сарафов – дълго очаквана, но противоречива – отново се превърна в катализатор за напрежение в държавата — кризата на прокуратурата, изтеклите мандати във ВСС, политическият натиск, протестите, съмненията за задкулисие, но се прокрадна и надеждата, която обгръща новоформираната партия и безпрецедентен победител на изборите – „Прогресивна България“.

Предстои да видим възможна ли е съдебната реформа, или тя остава лозунг от предизборната кампания. Кой ще седне на стола на главния прокурор и възможна ли е стабилност, която да върне доверието на хората в прокуратурата, в разследването, в смисъла да търсят справедливост, в смисъла да спазват закона?