Пенсиониране в България и ЕС: Работим по-дълго, но пенсиите остават сред най-ниските в Европа
Пенсионната възраст в България продължава да се повишава и постепенно се доближава до установилата се в повечето европейски държави граница от 65–67 години. Страната ни вече не е сред държавите с най-ранно пенсиониране, но остава сред тези с най-ниски доходи след края на трудовия живот.
През 2026 г. жените в България придобиват право на пенсия при навършени 62 години и 6 месеца и най-малко 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискването е 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж. Двете условия трябва да бъдат изпълнени едновременно. При недостатъчен стаж пенсионирането по общия ред се отлага, а хората с поне 15 години действителен стаж могат да получат пенсия при навършване на 67 години. Данните са на НОИ и Министерството на труда и социалната политика.
Възрастта ще продължи да нараства. При мъжете тя ще достигне 65 години през 2029 г., а изискваният стаж – 40 години още през 2027 г. При жените увеличението ще продължи до достигане на 65 години и 37 години осигурителен стаж през 2037 г. След това законът допуска пенсионната възраст да бъде обвързана с продължителността на живота.
България предлага и известна гъвкавост. Човек с необходимия стаж може да се пенсионира до една година по-рано, но пенсията му се намалява пожизнено с 0,4% за всеки недостигащ месец. При максимално ранно пенсиониране това означава намаление от 4,8%. Обратната възможност е отлагане на пенсията – за всяка година допълнителен стаж след придобиване на право на пенсиониране тежестта му при изчисляването на пенсията е по-висока.
Сред предимствата на българския модел е и възможността пенсионерът да продължи да работи, без да губи пенсията си. Натрупаният след пенсионирането стаж може да доведе до служебно или заявено преизчисляване. През 2026 г. такова преизчисляване обхвана около 355 000 работещи пенсионери, съобщи НОИ.
От 1 юли 2026 г. трудовите пенсии бяха увеличени със 7,8% по т.нар. швейцарско правило. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст достигна 347,51 евро, а социалната пенсия за старост – 183,81 евро. Очакваният среден размер на пенсията за годината е около 543 евро. Увеличението осигурява частична защита срещу поскъпването, тъй като отчита едновременно инфлацията и ръста на осигурителния доход. МТСП посочва, че средната пенсия ще бъде с около 9% по-висока спрямо 2025 г.
По възраст България вече е близо до европейските равнища. Средната нормална пенсионна възраст в ЕС е приблизително 64,7 години за мъжете и 64 години за жените. В Германия тя постепенно се повишава към 67 години, в Италия, Гърция и Нидерландия общата граница е около 67 години, в Испания през 2026 г. достига 66 години и 10 месеца за хората без необходимия продължителен стаж, а във Франция остава по-ниска, макар да зависи и от броя години с осигурителни вноски.
Следователно българските мъже се пенсионират приблизително около средната възраст за ЕС, докато жените все още придобиват право на пенсия по-рано. Тази разлика обаче постепенно ще изчезне. Според прогнозите пенсионната възраст в Европа ще достигне средно 66,7 години за мъжете и 66,6 години за жените към края на 60-те години на века. Дания вече е приела достигане на 70 години за част от по-младите поколения, а няколко държави обвързват възрастта автоматично с очакваната продължителност на живота. Сравнението е базирано на данни на ОИСР.
Голямата разлика между България и по-развитите европейски държави не е толкова във възрастта за пенсиониране, колкото в размера и достатъчността на дохода. България има едно от най-застаряващите населения в ЕС. На всеки 100 души в трудоспособна възраст вече се падат близо 39 души на 65 и повече години при средно 34,5 за ЕС. Само Италия има малко по-високо съотношение. Това означава по-малко работещи, които чрез осигуровките си финансират все повече пенсионери. Данните са на Евростат.
Българският модел има ясни предимства – ежегодна индексация, право на работа след пенсиониране, възможност за ранно или отложено пенсиониране, допълнително осигуряване във втория стълб и признаване на осигурителните периоди, придобити в други страни от ЕС. Слабостите обаче остават сериозни: ниски осигурителни доходи, прекъснат стаж, голям брой пенсии близо до минималната, неравенства между мъжете и жените и висока зависимост на системата от държавния бюджет.
Европейският дебат вече не е само кога да се пенсионираме, а как по-дългият трудов живот да бъде съчетан с достойни доходи, подходяща работа за хората над 60 години и защита за професиите с тежък физически труд. За България това е особено важно: механичното увеличаване на пенсионната възраст може да подобри финансовата устойчивост, но не решава проблема с ниските пенсии и бедността сред възрастните.
