На 6 април се навършват пет години от смъртта на Георги Коритаров – едно от имената, които свързваме с утвърждаването на българската журналистика от периода на прехода и първите десетилетия на XXI век. Той почина през 2021 г. на 61-годишна възраст след усложнения от COVID-19, оставяйки след себе си повече от три десетилетия активна работа в печатни медии, радио и телевизия.

Коритаров е роден на 10 май 1959 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет със специализация по сърбохърватски език. Професионалният му път започва в началото на 90-те години като парламентарен репортер във вестник „Демокрация“ – едно от първите издания, отразяващи политическия живот след края на режима.

Съществена част от кариерата му е свързана с Радио „Свободна Европа“, където работи между 1992 и 2003 година. Там е политически репортер и водещ на предавания като „Светът в 13“, „Преди полунощ“ и „Балкански компас“. Работата му съвпада с динамичните процеси на Балканите и разпада на бивша Югославия. Точно тогава Коритаров получава шанс да бъде оценен от международната публика за анализите и последващите си култови интервюта.

През 1999 г. Коритаров прави поредица разговори с представители на косовските албански лидери по време на войната в Косово. Година по-късно негово интервю с председателя на Конституционния съд в Белград е цитирано от международни агенции и се вписва в лавината от обществено напрежение в Сърбия, довело до падането на режима на Слободан Милошевич.

Скоро, откърмен от противоречията на времето си, Георги Коритаров става една от най-ярките следи за политическите трансформации в Източна Европа.

След закриването на българската редакция на Радио „Свободна Европа“ продължава професионалния си път в електронните медии. Работи в bTV, Нова телевизия, Радио „Нова Европа“, ТВ Плюс и Телевизия Европа. В различни формати – от преглед на печата до публицистични студия – интервюира представители на политическия живот, анализатори и обществени фигури.

Част от биографията му предизвиква обществен дебат след разкриването на сътрудничеството му с Държавна сигурност в младежките години – тема, по която той сам говори публично.

Кариерата му обхваща период, в който българската журналистика преминава през значителни трансформации – от началото на демократичните медии до развитието на телевизионната публицистика в новия век. Георги Коритаров остава едно от ярките имена в процеса по утвърждаването на аналитичния политически разговор в българския ефир.

Коритаров принадлежи към поколението журналисти, за които професията не е просто участие в информационния поток, а форма на интелектуална и обществена отговорност. Работата му се отличава с рядко съчетание от историческа памет, езикова култура и упоритост в търсенето на ясни отговори – качества, които превръщат интервюто в инструмент за смислен обществен дебат, а не във формален медиен ритуал. В период на политически сътресения и променяща се медийна среда той налага стандарт на публицистика, в която аргументът стои по-високо от ефекта, а познанието – над конюнктурата. Именно с това приносът му остава част от културата на публичния разговор в България и от представата за журналистика, която изисква характер.

Поклон пред паметта му!